Навиците са това, с каето сте свикнали и
чрез, които вие разбирате, какво е нужно да направите, къде да отидете, как да
се държите. Това пространство съществува то абсолютно не е празно, то е
запълнено със алгоритми. А правилата
на алгоритмите това са някои шаблони, някои взети от миналото, други са взети
от обкръжаващия свят, от някой собствени преживявания. По този начин около
човека се формира среда, която съдържа определени граници, и ето тези граници
имат несъмнено полза, защото в някои моменти човек може да не мисли, за каквото
и да било, а просто ей така автоматично да се опре на тези структурни елементи
вътре във своето пространство, което работи за него и то безотказно. Но-о
идва един определен момент, когато на човека тази структура повече не му е
нужна, и тогава човешкото същество следва да се движи по-нататък. За него е
необходимо да намери друга форма. Но тогава именно текущата структура на човека,
се установява пречка. И в този случай тези самите навици започват да се
самозащитавт, да препятстват това, за което човек иска да се променя и да се
разширява, да се движи, да се премести. Защо? Ами защото, когато
човшкото същество решава и прави стъпки в страни от расширението, като правило,
това става чрез разрушаване на всички тези стари множества, или каквито и да
били групи, към които са свикнали. Те немогат да останат стабилни, такива, каквито
са били. И фактически, ако се приеме, че всичко в този свят е направено от
определени живи същности или жива субстанция, жива, имаща, обладаващо съзнание
или направена енергия, то тогава оттук следва, че опита на човека да излезе
извън рамките на определените конструкций носят на дадената конструкция заплаха
за унищожение. А, как е правилно, конструкциите, намиращи се около
човека, те самите се захранват от неговите собствени жизнени сили. То мъмрейки
човек изгражда в кръг около себе си системи за безопасност и захранва тази система
за безопасност със своите собствени жизнени сили. Във човека
съществуват определен обем жизнени сили или жизнена енергия, която е
възобновяема, но и която и така се изразходва за всички процеси в живота в голяма
или в малка степен. Когато у човека възниква поробуждане, още не е решение, движи
се, то нещо вътришно започва да протестира против това. Как
простичко можем да го изразим във външното изравняване, в проявяване?
Да допусним, че човек участва във някакви групови мероприятия, той се зблъсква със
непознати нови хора, с нова информация, с нови енергии. Това го тласка към преглед
на своите възможности основополагащи принципи. Когато към човек идва определена
информация, тя го подтиква винаги към изменения. Когато човек е узнал, каквото
и да е той знае с това, какво да прави. Той не може да остави вече всичко както
е, И той прави Избор на това в негова полза и в полза на движението в страни на
расширението и в страни на каквото и да
е ново, ако той се откаже от новото тогава
той остава в старото състояние. В какво е смисъла на човешката жизнена дейност? На това,
като правило, отделя се енергията на живота, енергията на жизнения поток,
жизнената сила на човека? На първо място жизнената дейност, която обезпичава
функциите на, физиологията, моралните, нравствените, духовните всички набори от
човешки свойства като цялостно същество. И по-нататък тя е отправена за развитието
на човека, на развитието на човешкото същество в това се състои неговата задача,
която в текущия момент е достъпна за него е, възможна. То винаги го има
това човешко развитие, и ето човешкото развитие се открива за него чрез различните
текущи ситуации. Текущите
ситуации са свързани със разширенията, със вземането на решения, със преглед на
своите привички, удобни и комфортни структурни състояния. И често човек идва до
състоание да отхвърли всичко придобито със непосилен труд, и отива там във
съвършенно неизследваното и неизвестното. И за това е нужно мъжество, за това е
нужна воля, за това е нужно решение. И всичко това се построява на осъзнатоста на човека.
Ако във човека има достатъчно осъзнатост, и да не гледа на възникващите заплахи,
така наречените, които сигнализират около него, тези, които защитават себе си и
старите конструкции и казват «Това е опасно». Но-о опасно не за самия човек, не
за неговото развитие. А това е опасно за дадената структура. Ако в самия човек
има недостатъчно осъзнаване, и, като следствие, воля, мъжество или каквито и да
е свойства, качества за достижения на подобни състояния, то за него се
складират така назованите външни фактори. Това е, то което заставя човека да се
измени, това, което създава големия стрес. Ако за човека се явява важно здравето,
значи това е накакъв удар по здравето. Ако жизнената дейност, бизнеса,
творчеството, общуването, контактите, взаимодействията то именно в това
направление ще произхождат качественните кардиналните движения, неочаквани съгласно
сегашните, днешните световни позиции. Това, което създава разруха, това, което
създава изход от навиците, и на някой мигове и даже дни, недели, месеци шокират
човека. Шокът това е качественно друго състояние по отношение на навиците. Като
правило, когато човек
се намира в своите навици, той чрез своите ментално-емоционални фонови
структурни съединения постоянно поддържа циркулация. То тогава у човека
произлизат някакви мисловни процеси, той се държи на определени чистоти от своя
диапазон, той се поддържа на определена скорост. Всичко това го захранва на даденото
ниво. Когато настъпи шокът, свързан, допустим, със
някакви известия, известия за това, което се е случило с някой от близките
нещо страшно, непоправимо, или човекът е узнал за това, че у него се намира
някакво заболяване, или той е узнал за предателство на своите пртньори в
бизнеса им, или той е узнал, че са го окрали, или се е случил пожар, или каквито
и да е още катаклизми, това нахлува в този момент, като нещо друго, като
определен конгломерат. То нахлува, като важно и значимо в даденото събитие за човека,
то го изяжда, разяжда и се слива, и затова отвътре то се разкрива и започва с
принудителни способи да руши дадената конструкция. В този момент, като един шок.
Шокът това е отпускане. Когато човека
пребивава в навиците си, като правило, навиците съпътстват състоянието на
контрол. Той циркулира, той контролира, и в това време той свива. Когато човек е
свит, и неговите пори са свити, и неговите клетки са свити, неговата структура е
свита, то тогава е невъзможно да циркулира
хармонично с обкръжаващото безгранично пространство, единното информационно поле, ефирното
поле, пространството на вселената. Имено в полето на вселената, в
единното информационно поле се съдържа възможностите, на другото, новото, това,
което е нужно за качественото педвижвоне на човека и съзвучноста на неговата
Душа винаги. Ръстът на развитието на човека е съзвучно със движението на неговата
Душа. И когато
шоковите събития се оказват вътре, то руши
всичко външно. Човек за някое време излиза от строя заедна със своите системи,
системата дава отбой, и в този момент става разхлабване. В разхлабване
по-принудителен път човек получава достъп към единното информационно поле, към
единното поле на съзнанието, и за миг, даже ако това бъде дори секунди, съединяват
се с обкръжаващото пространство. И това обкръжаващо пространство започва да
циркулира в човека и му принася това и в такова количество, в такъв диапазон, в
такова качество, каето е необходимо на човека за следващата негова еволюционна
крачка, за неговото развитие, за качествено движение. Затова можем да
разделим всички произхождащи събития с човека на приятни и полезни. И ако събитията,
които произтичат със човека, не се явяват приятни, значи обезателно са
полезни. И
е нужно просто да наблюдавате, научете се да наблюдавате себе си едновременно от
страни, пребивавайки вътри в действията, във взаимодействията, едновременно разсъждавайки и
виждайки всички, както от страни така и от горе. Едновременно вие ще наблюдавате
за това, какво става със вас от вътре във вас, какво става със тези хора,
същества, които участвуват в дадената ситуация и едновременно с тези, които са
като наблюдаващи надяващи се да видят нещо външно. Дадената структура на виждане
и наблюдение е хубаво да бъде от време на време, и това е способно само при добра
тренировка, то има възможнст все повече и повече да натренирате себе си и да
излезете на някакви мигове, на секунди, минути, и все повече и повече намирайки
се едновременно в няколко точки на фокусиране. Това позволява да разширите
диапазон а на виждане, диапазона на възможностите, диапазона на възприемането и
съответствено множественни решения, които произтичат във и от дадената ситуация,
то има разширение на диапазона. В груповите взаимодействия всеки влияе на всеки,
и у всеки има възможност да наблюдава силните страни, и във такъв образ да създаде
отпечатък за себе си като някоя холограма, по която у вас се появява възможност
вече иначе да възприемате възникващата ситуация, възникващи други любими
събития, то тогава вие получавате база, която във вас не е имало. Но така вие
се зблъсквате със изпитанията на човека. И, като правило, хората в началото
изпитват или усещат това, което е от областта на болезненото в даденото човешко
същество. И първата реакция е отдаличаване и да не участвате. Но възможно е това
да не е ваша ситуация, и у вас вече има виждане за дадените събития. Надявам,
се че успях да създам някакво съприкосновение. Аз винаги желая на всички най доброто.
Възможно е вие със някой неща да сте съгласни, а със друти не. И това е ваше
правдо, и едното и другото е хубаво. Възможно е това да ви пробуди, и целта ми
на моя монолог беше именно това пробуждането във вас на вашите собствени
знания, създаване на фокус, създаване на направление, среда за това, за да
могат да се задействуват тези рецептори, функции, възможности чрез моя достъп,
чрез нашия взаимообмен, които в обичайното състояние не приема участие в жизнените
ви действия или съвсем малко приемат участие. Нека става разширяване на вашите
възможности, вашите знания, ръст, вашия ръст, е и наш ръст, защото всички ние
се вливаме един в друг, ние не сме отделни, ние сме едно, целта е осъзнаване, изпълване.
И най важното и значимото за мене е да се научите да бъдете в енергийно
запълване. И аз ви желая енергийно запълване от дадения процес, и то ще се изрази,
като усещане на комфорт във вас.
Затова
Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината
И Мъдростта.