Родителски
Вампиризъм: получаване "Позитива" от децата
Родителско
Хищничество нулиране "Негатива" на децата. Оцеляването на Родителите на
(предните поколения) произхождат за разход на енергийното потребление на децата
и внуците на (следващите поколения). Това означава постепенно превключване на
родителските същности (Каналите на Тъмните Страни), на Децата (все още
енергоемки светещи същности). Превеждането на Тъмните Същности (енергийни вируси,
на претежателите, програми) се явяват отговорност на самите родители пред
"Тъмната Страна на Родът". Докато това не стане те "нямат право
да умрат", а тези които не са родили деца до 40-45 години, въпреки други
подтвърдени рискове тежки заболявания, когато "Тъмната Страна" започва
активно да "изяжда" своя носител. Затова, истинския избор става не
между "Човешкото Щастие" и "Духовното Отричане", а между
"Пътя към Смърта" и "Пътят към Безсмъртието", между
"Робството Божие на Земята" и "Царството Божие на Небето".
Очиствайки се достигайки Святостта на (Осъзнатост, Просветление), ние преставаме
да бъдем "Роби на Плътта" и ставаме "Царе на ДУХЪТ", но вече
не в ограничени условия на КЕНОМА (Матрицата), а в безграничните простори
ПЛЕРОМА (Бездна). За това е нужно, в едно от въплъщенията, да се преодолеят
съблазните на "Простото Човешко Щастие" и да се застане на интересния
Път на Духовния Ръст.Това, което може на себе си спокойно да си позволи
"обичайния човек", явява се непозволения разкош за "Адептите на Духовния Път". И колкото
по нататък се е придвижел Духовния Пътник, толкова повече дисциплина е необходима
по неговия Път. На пръв поглед възниква
противоречие в края на краищата, ако съществото се развива, то неговите
реализационни възможности са длъжни пропорционално на възрастта по нататък се
оказва, че Духовния Искател има много по-малко "свобода на избор", отколкото
самия редови обикновен човек, и тази свобода става толкова по-малко, колкото
повече сили вече са вложени в Духовния Път. Всъщност няма никакво противоречие.
Цялата работа е в това, че целите на "Материалния Път" в корените се
отличава от целите на "Духовния Път". Материалистът все мери от позицията на
достъпът към "енергокомпенсаторът" (благата) на Материалния Свят.
Развитието за него това е първоначално във разширението на "енергокомпенсационните
запитвания" (желания Дублиране и Недостатъчност), и като следствие на разширението
на "Своята Територия" (достъпа към обектите на желаните
взаимодействия). В зависимост от ръководещите негови системи на развитие на
(Егрегора), Материалистът има четири принципиално възможни вектора на развитие.
1. Увеличаване на "Ангелските Сили" (Любов, служене,
жертвайки себе си заради другите)
2. Увеличаване на "Демоническите
Сили" (агресивност, жестокост, жертване на другите заради себе си)
3. Увеличаване на "Родовите Сили"
(семейство, деца, домакинство)
4. Увеличение на "Социалните Сили"
(статус, богатство, частна собственост)
Колкото
по-надалече се е придвижил Материалистът в своето развитие, толкова по-висок е
неговия статус в съответствуващия егрегор, толкова повече "Матрични
Ценности" стават за него достъпни. При тази, ефективност на предвижване зависи
от нивото на посветяване на Егрегориалния Път (безупречно служене на Матрицата).
Ако "Материалния Път" е основан на частична жертва, то "Духовния
Път" се нуждае от пълна жертва на целия Материален Свят. Причината
на такъв радикализъм се заключава в това, че целта на Духовния Път има
достижение на плерума (Духовния Свят, Надсветовна Реалност). За това е
необходимо да се построи "Голямо Духовно Тяло" чрез осъзнаване на всички
активирани потенциали на бездната, а също така да се неотрализират Кармичните Връзки
(материалните задлъжнялости). Със други думи, този към който върви "Духовния
Искател" лежи от Материалността, от Матрицата, от Кенома. Именно затова, любимата
Матрична Поддръжка, любимото доминиращо желание говори за "Локалната
Неосъзнатост" (Затъмнение) на даденото същество. Ако Духовния Искател отдаде
своя Похот (Повтаряйки Волята), отива на сделка със своите Наблюдатели, то
висока вероятност е отвъд това, че времето за достигане на главните Духовни Цели
просто е достатъчно. Това не означава, че
е нужно да отказвате себе си от това, към което лежи на сърцето ви. Напротив,
реализацията на (познанието) винаги е "Интересно", именно интересно,
а не "Доминиращо Желание" има един от ключовите механизми за развитие
на Душата, предвижване по Пътя на Духовната Реализация. Именно това дава на
Духовния Искател чувство за пълнота, движение, Моментът на Истината. ДУХОВНИЯ
ПЪТ – това е което изпълва Искателя "със части", съединените части на
раздробеното съзнание във единно цяло, откривайки Път към "Източника на Цялото
Същество", съединяване със бездната. При това, най-желаното в светът на
Хората се явява "Простото Човешко Щастие", уникалния "антракцион"
достъпен единствено и само на Хората и то само и единствено на Земята. Простото
човешко щастие това е "наркотик за Душата" и "приспивателно за Духът".
Това е съблазън в Света на Матрицата, на които са се прелъстили много напреднали
адепти. Простото човешко щастие това е за което отдават най-високата цена Своя
Живот, като възможност за Духовен Ръст, като перспектива на Духовното
Освобождение.