Студентите
от тази серия наръчници знаят, че за долния Манас има възможност да се преплете
толкова много, че той се откъсва от своя източник това се нарича в окултната
„загуба на душа“. С други думи, това е загубата на лично его, което се е
отделило от своята причина, висшето его и по този начин се е осъдило на смърт.
Такава душа, след като се е отделила от безсмъртната триада по време на земния
живот, става истински елементар, след като напуска плътните си и етерни тела.
Тогава, покрита с тялото на желанието си, тя живее известно време, по-дълго или
по-кратко в зависимост от енергията на неговата жизненост, напълно демонично
същество, опасно и злото, което се стреми да поднови изчезващата си жизненост,
по някакъв начин използвайки за това лудостта или невежеството на въплътени
души. Крайната й съдба наистина е разрушение, но тя, напредвайки до смъртта си,
може да създаде много зло. Думата „елементарно“ обаче много често се
използва за описване на долния Манас в неговите дрехи, тялото на желанията, от
което висшите принципи не са се отделили, но което все още не е погълнато от
своя родител, по-високият Манас. Такива елементи могат да бъдат на всеки етап
на напредък, безопасни или вредни те допринасят за засилено объркване. Терминът
трябва да бъде ограничен поне от тялото на желанията плюс долния Манас,
независимо от това дали последният се е отделил, за да бъде реабсорбиран в своя
източник или от висшето его и следователно по пътя към унищожаването. В дълбок
метафизичен смисъл всичко, което е обусловено, е илюзорно. Всички явления са
буквално „изяви“, външни маски, в които Едината Реалност е показана в тази
променяща се вселена. Колкото повече "материал" и по-плътна външност,
толкова по-далеч е от Реалността и следователно толкова са по-илюзорни. Какво
може да бъде по-голяма измама от вашето тяло, чиято неизменност, външен вид,
осезаемост и плътност са толкова очевидни? Това е непрекъснато променящ се куп
от частици с продължителност не повече от минута с център на привличане, в
който безброй малки мънички невидими непрекъснато се вливат, ставайки видими от
техния клъстер в този център, а след това текат навън и стават невидими поради
своята незначителност, тъй като те са разделени от това натрупване. В
сравнение с това непрекъснато променящо се, но очевидно стабилно тяло, колко
по-малко илюзорен е ума, който е в състояние да представи претенциите на тялото
в истинската си светлина. Умът постоянно се заблуждава от сетивата, а съзнанието
е най-истинското нещо в вас и е склонно да
счита себе си за нереално. В интерес на истината, това е в света на мисълта,
който е най-близо до реалността и нещата стават все по-илюзорни, когато стават
все по-възприемани. Повтарям,
умът е дълготраен в сравнение с преходния физически свят. Защото „умът“ е просто
неудобното име на живота в вас мислителят, истинското и осъзнато същество,
вътрешният човек, „който беше, е и ще бъде, чийто час никога няма да западне“.
Колкото по-малко този вътрешен човек е потопен в материята, толкова по-реален е
животът му, и когато се отърве от дрехите, в които е бил във въплъщението
неговите физически, етерни и емоционални тела тогава той е по-близо до душата
на нещата от преди, и въпреки че воалите на илюзията все още затъмняват
зрението му, те са много по-фини от тези които го засенчваха, когато беше обвит
в рокля от плът. Неговият по-свободен и по-малко илюзорен живот се състои в
това, че е без тяло, обезверено, което всъщност е нормалното му състояние. От
това нормално състояние той потъва във физическия живот за кратки периоди, за
да придобие опит, който иначе е недостижим, и връщайки се с него, за да
обогатите по-стабилното му състояние. Както водолазът се потопя в дълбините на
океана в търсене на перли, така мислителят се гмурва в дълбините на жизнения океан
в търсене на перли от опит но-оо той не остава там дълго, това не е неговата
стихия той отново се издига в собствената си атмосфера, отървайки се от
по-тежката стихия. И затова наистина се казва за душата, която е напуснала
земята, за да се върне в собственото си местоживеене, тъй като къщата й е
„земята на боговете“, и тук, на земята, тя е човек в изгнание и затвор. Разпознавайки
двата типа съзнателно съществуване, земно и духовно, ще посочите само
последното като безспорна реалност. А земният живот, поради своята непостоянност
и краткост, е само илюзия за вашите чувства. Животът ви в духовните сфери
трябва да се разглежда като реалност, защото именно там живее вашето безкрайно,
никога не променящо се, безсмъртно Аз, което във всяко ново въплъщение,
облечено в напълно различни личности, временни и краткотрайни. Самата същност
на всичко това, тоест дух, сила и материя, няма край или начало, но формата,
придобита от това тройно единство по време на неговите въплъщения, появата му,
така да се каже, е само обикновена илюзия за личната концепции. Ето защо
наричаме посмъртен живот единствената реалност, а земният живот на самата
личност е само въображаем. Защо в този случай трябва да наречете мечтаната
реалност илюзия? Това сравнение
беше направено от мен, за да улесни разбирането ви. От гледна точка на вашите
земни представи, това е абсолютно точно. Маркирайки
думите „от гледна точка на вашите земни представи“, тъй като те са ключът към
всички фрази, като „илюзии“. Няма вашата груба физическа материя, няма
ограничения, наложени от нея, умът е в своето собствено царство, където волята
създава, където мислите са неща. Така че когато майсторите ви попитат „Не би ли
било по-добре да се каже, че смъртта е само раждане за нов живот или по-точно
завръщане към вечния живот?“ тогава
бихте ли отговори „Това е вярно
и аз нямам нищо против този начин на разбиране.
Повече за това по-късно. Затова
Бъдете Винаги В Светлината, Любовта, Истината И Мъдростта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар