Ще ви запознаем със няколко стъпки по извървяния път.Така че да започнем със стъпка номер едно. Щети, зло око, чужди влияния енергийно-информационните паразити вече ги изпратехте далече, вече сте си господари! Изглежда, че всичко е много просто овладяхте контрола върху енергията на собственото си тяло, очистихте се от енергийно-информационни поражения и създадохте защита, която ви позволява да избягвате всякакви агресивни влияния отвън. Постигнали сте много. Още първата стъпка наистина дава много! Но има ли нещо друго зад тази работа, за което не сме ви говорили преди. Разбира се, че не е казано всичко. Целият първи етап, който на пръв поглед би изглеждал посветен на постигането на доста прозаични и съвсем земни, човешки, материални цели на конкретен човек, всъщност е пряко свързан с еволюционния процес в мащаба на цялото човечество. Същността на този еволюционен процес може да се изрази накратко по следния начин развитие на индивидуалността с цел преодоляване на зомбиращото влияние на обществото или, ако искате, на колективното несъзнаване. Разбира се, вие сте забелязали може, би че тук за първи път използваме термин, който не е бил използван преди "колективно несъзнаване". Защо ви е нужен този на пръв поглед чисто технически термин от лексикона на психоаналитиците? За да разберете по-добре цялата степен на зомбиране на съвременното общество. Под колективното несъзнаване някои изследователи вярват почти в Бог. Без значение как! Бог е нещо извън човешката природа. Колективното несъзнаване е нещо, което е изцяло генерирано от хората. Колективното несъзнаване не е нищо повече от сбора от всички идеи за света около вас, натрупани от човечеството през цялата история на неговото съществуване. Можете ли да си представите каква смесена чанта е това? И в същото време какъв набор от стереотипи и възприятия. Стереотипи, които абсорбирате от детството. Няма как да не го абсорбирате, защото то „се носи във въздуха“, доминира над вас, сам пълзи в мозъка ви, абсорбира се в кръвта. Какво лошо има в това, ще попитате? Човечеството е натрупало огромен запас от знания, създало е гигантски пластове култура, защо да не поеме цялото това богатство с майчиното мляко? Лошото в това е, че безкритично възприеманото (а в детството няма друго възприятие) наследство на предците лишава човека от непосредствеността на възприятието, лишава го от възможността да формира собствена представа за света, всъщност го лишава от индивидуалност. Първо, вие учите езика от детството, което означава, че това са стандартните значения на думите, а с тях и стандартната (а не индивидуална, не вашата собствена) представа за обектите и явленията около вас. Ще ви подскажа. Малко дете вижда котка, но все още не знае, какво е това, не знае как се нарича „котка“, тоест няма бариера между него и котката под формата на общоприето определение , и то може да общува с това същество директно и независимо да формира отношение към него. Детето отлично усеща дали е приятел или враг, то докато все още не знае езика на хората, напълно намира „общ език“ с неща, предмети и различни същества. Детето в този смисъл е голям вълшебник и високо креативно същество! Но след това пораства малко и му казаха това е котка. И ето появи се стереотип котка (не тази конкретна, а котка като цяло всички котки) а тя драска и е по-добре да не общувате с тях. Сбогом, пряко възприемане, сбогом на магията на търсенето на взаимно разбиране и признание на света! В съзнанието на детето се появи абстрактното понятие "котка", което няма абсолютно нищо общо с живото пряко светоусещане! Второ, от детството вие сте пропити със стандартни логически изисквания към обектите на света около вас, като постепенно се обогатявате с „култура“ тоест стандартни схеми, които диктуват как да използвате този или онзи обект, как да боравите с тази или онази стойност , материално или духовно, няма значение. Пример за такъв стереотипен модел на поведение в относно същата котка трябва да се храни с риба и да се пои с мляко. Междувременно в света има котки, които не могат да понасят това, но хората, възпитани в духа на стереотипите, пълнят и тъпчат горкото животно с непоносима храна за него. Защото има родители, колкото искате, които тъпчат собствените си, човешки малки с непосилна за тях храна, само защото "в книгата пише, че детето трябва да се храни така". А фактът, че детето започва да крещи, защото усеща, че се упражнява насилие върху нещастния му организъм не й пука за това на майката, вярва повече на "умната" книга, отколкото на тялото на собственото си дете и на майчинския си инстинкт. Трето, от детството си имате енергийно-информационни усещания от света на хората около вас, което ви импрегнира със сегашните стандартни нагласи към определени обекти. Родителите залагат особено голям букет от енергийно-информационни усещания в детето. Именно това, което е заложено от родителите, в по-голямата си част формира отношението на детето към света. В същото време родителите може дори да не казват нищо на детето, тяхното влияние се предава не с думи, а с усещания. Например, малко дете чувства, че майка му някак си хладно реагира на котка, която се нуждае от храна, както и от любов и привързаност. Как реакцията на майката се чувства студена? В крайна сметка майката не казва на детето, че се отнася студено към котката тя изобщо не казва нищо за това. Но това студено безразлично отношение блести както в очите й, така и вътре интонацията на гласа й и в променената й поза, в изражението на лицето й, когато види котка. Това отношение на майката към котката от своя страна определя отношението на детето към котката в съзнанието на детето се активира една или друга инструкция за поведение, съобразена с обичаите на културата, в която е израснало. В вашата култура такова майчино енергийно-информационно въздействие вероятно ще предизвика следното отношение на детето към котката „котката е гадняр“. Защото рядко дете в ранна възраст може да стигне до извода, че това е „майка хулиган“, защото не обича животни. И това „коте-лошо“ може по-късно да активира цял куп всякакви инструкции, според които човек ще започне да изгражда поведението си до садизъм по отношение не само на котки, но и хора. Самото отношение към околните обекти и явления, генерирано от енергийно-информационното влияние на другите, е най-важното нещо, което в крайна сметка определя взаимодействието на човек с външния свят с любими и нелюбими хора, с работа, с пари , със семейството, със здравето и дори с предмети и явления. Зависимостта от енергийно-информационните въздействия на другите определя поведението на човека не само в детството, но и в по-късен период от живота в края на краищата от детството то е свикнало да живее точно по тази схема, то е свикнало да изгражда поведението си в зависимост от реакциите на другите! Например, далечен роднина идва в къщата ви, който решава да живее с вас за година или две. И вие, например, много обичате този роднина. Проблемът е, че не знаете как любимата ви жена ще възприеме външния му вид! Наистина бихте искали тя да приеме появата му с радост и тогава ще бъдете добре! Но тя, противно на вашите очаквания, изобщо не се радва на появата на роднината и това ви кара да се чувствате зле. (Чувствате ли как вашето състояние зависи от реакцията на друг човек?) Ако се замислите, тогава удовлетворението или неудовлетворението на човек от живота и следователно самото качество на този живот зависи от такова просто нещо, като съответствието или несъответствието на реакцията на околния свят с неговите очаквания. Ако реакцията на другите отговаря на вашите очаквания чувствате се добре, ако не отговарят чувствате се зле. И в двата случая вие реагирате на това влияние на другите, като включвате този или онзи модел на поведение в действие. Например, в случай на роднина, който ви се е наложил, можете, противно на мнението на жена си, да го поканите да живее с вас или учтиво да посочите вратата. Това са моделите на поведение, приети в вашата култура, и вие несъмнено ще следвате един от тях. Вероятно няма да следвате модел на поведение, който не е приет в вашата култура тоест, когато видите гнева на жена си при пристигането на роднината, въобще няма да решите да го кастрирате и да го направите роб в харем , както е прието някъде на Изток. Вие също няма да решите да го изпратите в манастир, който е бил култивиран в някои древни европейски традиции. Тоест какво се случва? Целият живот на човека е подчинен на схемата. Няма свобода програмирани сте като компютър. В зависимост от реакцията на другите хора, вие включвате едно или друго отношение към човек, предмет или явление, в зависимост от това отношение избирате един или друг общоприет модел на поведение, в който няма нищо индивидуално, няма проява на вашите специфични характеристики, вие действате „като всички“, тоест като бездушен робот, защото така е обичайно. Огледайте се хората много често се държат в съответствие със схемите, без дори да се замислят дали е разумно или не, дали наистина имат нужда от това и Ефективно ли е това поведение? Млад мъж кани момиче на първа среща и я води на кино, само защото е чул някъде, че е обичайно да се водят момичета на кино. Дори не му хрумва, че след като са се срещнали за първи път, би било по-разумно да общувате в различна обстановка, да говорите, да се опознаете по-добре, вместо да седите и да гледате празно в екрана. И тогава той не може да разбере защо е толкова нещастен в личния си живот. Да, защото той постоянно се опитва да замени живата връзка с някаква мъртва схема. Родителите водят детето си на математическа гимназия, защото е престижно и не им хрумва да погледнат по-отблизо детето си и да видят накрая, че има изразени наклонности на хуманист. Отново живото отношение към детето се заменя със схема. И тогава те ще кажат „ние искахме добро за него, но той е неблагодарник ...“ Трябваше да искате добро за това конкретно дете, с неговите индивидуални характеристики, като вземете предвид тези характеристики и не се опитвате да го вместите в общоприетата схема, какво трябва да бъде едно дете от почтено семейство. Какво мога да кажа примерите могат да бъдат продължени за неопределено време ... Тези модели на поведение се налагат, както вече разбрахте, от енергийно-информационното въздействие на другите, както на индивидите, така и на обществото като цяло. И от реакцията на околния свят на вашите действия и от съответствието на тази реакция с вашите очаквания зависи всъщност, удовлетворението или неудовлетворението от живота, зависи като цяло от вашето щастие. Как мислите, какъв ще бъде отговорът на света на схематичното, безжизнено поведение? Естествено, съвсем не както бихте искали. Това е порочен кръг. Влиянието на другите води до схематично поведение схематичното поведение не дава желания резултат, защото, действайки според схемата, човек се държи не като себе си лично, не като индивид, личност, а като бездушен механизъм. Светът не е длъжен да отвръща на бездушните механизми. Той общува само с живи хора. И обществото практически не оставя възможност на хората да живеят, прави ги бездушни механизми, действайки по мъртва схема. В същото време трябва да се има предвид, че всички хора оказват несъзнателно енергоинформационно въздействие един върху друг. Тези енергийно-информационни въздействия проникват във всички и всеки, като по този начин образуват своеобразни „облаци“, невидими течения със собствени модели, „включващи се“ при възникване на външни стимули. За по-добро разбиране, нека си припомним пример с моден егрегор повечето хора имат страхотна представа, какво е модерно сега и какво не, дори ако никога не са прелиствали модни списания и дори, да предположим, не са гледали телевизор. Тоест, дори и да не следвате модата, пак разпознавате модата нещо според всеки детайл дължина, цвят, кройка, висока платформа. Но да разпознаеш модно нещо не означава да определиш отношението към него. Егрегорът тук, разбира се, работи, стимулира вашето възприятие. Но ако егрегорът отиде по-далеч и ви представи такова нещо за незабавно разглеждане (например някой ви предлага да купите модерно нещо), тогава вдъхновеното от егрегора отношение към това нещо ще се прояви напълно. На пръв поглед, без тези механизми на енергийно-информационни въздействия на егрегорите и хората един върху друг, изобщо не може да има комуникация и взаимно разбирателство. В крайна сметка, благодарение на описаните механизми, всички са адекватни с вас. общувате на един и същи език, чувствате едни и същи неща по едни и същи поводи (във всеки случай винаги можете да намерите много съмишленици хора, които изпитват приблизително еднакви чувства по подобни поводи). Страхотно, няма да кажете нищо дори не е нужно да мислите, за всеки случай има готов стереотип за реакция дори няколко опции за стереотипи, изберете всеки! Ако искате хвалете комунистите, ако искате корете ги, и двете са стереотипи, предварително подготвени от съответните егрегори! Да, да, егрегориалният слой изглежда дори „мисли“ вместо вас! А без тях наистина трудно бихте създали в себе си адекватността на заобикалящия ви свят адекватността, която усвоявате в процеса на учене и съзряване! И как наричат тези, които мислят и чувстват по свой начин, които не се вписват в тях общоприетите стереотипи на мислене, чувства и поведение? Точно така бели врани! А кой иска да е бяла врана? Никой! По-добре, като всички останали, да вървите в обща формация и да приемете, че отборът винаги е прав! Ето как живеят красивите хора от много, много хилядолетия. Или все пак не е толкова страхотно? Неслучайно не за първи път задавам този въпрос и този въпрос съвсем не е риторичен, кое е добро и кое лошо в такова подчинение на егрегорите? Ако беше недвусмислено лошо и вредно за хората, хората отдавна щяха да са намерили много начини да се справят с егрегорите. Такива бойци обаче не са толкова много, освен мен и теб, като цяло един-два пъти и се брои. Защо? Да, защото са толкова много В продължение на хилядолетия хората са намирали огромен брой удобства в живота под управлението на егрегорите. И сега те все още го намират но сега времето се е променило, времето изисква развитие на собствената индивидуалност и душа от всеки човек и следователно, под управлението на егрегорите, става все по-малко удобно. И все пак ще разгледаме това сегашно състояние на нещата обективно и безпристрастно, от различни ъгли.
Повече за това по-късно. Затова
Бъдете Винаги В Светлината, Любовта, Истината И Мъдростта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар