Негативността е като
боклука, изхвърляте го навреме! Първото нещо, което трябва да направите по
пътя към здравето, любовта и богатството, е да се освободите от всички
негативни образи, мисли, преживявания. Слушайте себе си отвътре със сигурност ще
има известно количество оплаквания, тревоги. Трябва да захвърлите този тежък
багаж веднага и да забравите за него завинаги. Вие се лишавате от много приятни
моменти от живота в името на вашите минали оплаквания и противоречия с другите.
Например, на някого са казали лоша дума и сега той вече не отива на празника с
приятелите си негативният имидж не позволява на човек да се забавлява. Примерът
е прост, но изключително често срещан. В допълнение, той напълно отразява колко
човек трябва да загуби, докато, след като се вслуша в гласа на душата, той може
да прости и да бъде щастлив.Такъв е вашият ум той анализира, вари човешките
мисли в своя котел и накрая отравя собственика на тези мисли с варенето си. Такива
образи не могат да възникнат в душата. Душата се свързва с образи, които не
могат да бъдат унищожени, обидени или разкъсани от противоречия. Следователно
всички негативни чувства се генерират от вашия ум. Умът е склонен да възприема
обиди, тъй като промяната на образа му не струва нищо. В жегата е като мек
асфалт. Всеки може да остави своя отпечатък. Когато стане по-студено, асфалтът
ще се втвърдява и следата ще остане за дълго време, докато този асфалт бъде
разбит и се постави нов. Умът не само е подложен на всякакви негативни влияния
поради своето несъвършенство, но и е склонен да измисля несъществуващи
проблеми, измами и унижения. „Но той не искаше ли да ме обиди?“, „Какво имаше
предвид?“ ето ги, безкрайните въпроси на ума, сеещи раздор и скръб. Умът има
набор от нагласи, стереотипи. Умът винаги знае как трябва да се държи този или
онзи човек. Умът генерира такова явление, като очакване. Възможно ли е да не се
разстройвате, да не се обиждате, да не се ядосвате, когато някой ви измами? Умът е този, който ви кара да оценявате човешките действия, сравнявайки ги със
съществуващите модели на поведение. Често сте неприятно изненадани, възмутени, шокирани от нечия
постъпка. И защо? Само защото вашият ум е неприемлив за подобен модел на поведение,
това е всичко. Така малко по малко, постепенно умът ограничава душата ви, пречи ви да чувствате и да бъдете искрени. И времето на остри негативни преживявания
няма да свърши, докато човек не спре да ограничава душата си. Докато се изчерпи
мярката на човешкото търпение и човек най-накрая се обърне към душата си.
Денят на
благодарността е майка на освобождението. Но колкото и да е странно, човек трябва да бъде
благодарен за собствения си негативен опит. В крайна сметка те възникват само
когато се отклоните от пътя на душата и се движите по пътя на ума. Това означава, че подобно преживяване
е знак, че трябва да спрете и да поговорите с душата си. Това е знак, че нещо
не е наред в живота ви. Ако не ви посещаваха негативни преживявания, нямаше да знаете как живеете, какво се случва вътре в вас. Да речем, че вашите колеги ви се подиграват през
цялото време. И защо? Колко пъти ви е идвало наум „За мен става въпрос. Нещо не
е наред с мен?" Най-вероятно колегите са виновни. В крайна сметка те
действат несправедливо, защото не те са жертвите ...
Хората свикват да
бъдат обиждани. Те абсорбират негативизма доброволно и по навик. Не е
изненадващо, че впоследствие другите започват да ги третират именно, като потенциална жертва. Човек не е доволен от
сегашната ситуация, но вече не може да се отърве от аурата си. Тук има цял
набор от негативни чувства това е страх, и слабост, и омраза, и завист. Въпреки
това, всяко преживяване със знак минус е предупреждение, което просто трябва да
можете да възприемате правилно и да работите. Работете чрез благодарност. Вашият негативен опит са точно тези учители, които няма
да скрият истината. Те говорят открито. Но вие ги гоните по всякакъв начин. И всички тези начини се предлагат
от вашия ум. Въпреки това, толкова по-ефективен изглежда на ума начин да се
отървете от негативизма, толкова по-ненадежден се оказва. Отрицателното се
връща, често повдигнато на степен. Но е известно, че добрите учители винаги са
упорити и не ги мързи да повтарят многократно това, в което са убедени.
Отрицателният опит е
учител. И учителят може да ви доведе до това, което той има, което той самият
притежава свобода, забавление, щастие, радост, мир.
Преди, да кажете, че
сте мразели ревността си, а сега и благодарите за урока. Външният вид на вашата
ревност беше зла, чужда, ужасна. Сега ще се отвори от друга страна, ще
разберете вътрешната му същност. И нейният образ ще се появи пред вас весел и,
колкото и да е странно, приятен. След, като създадете образа и влезете в него, почувствайте
нещо добро, положително. Ако това не се случи, значи по някаква причина не
работи. Ако негативното усещане, което сте изпитали, се премести с вас спрете.
По-добре е да изчакате малко и да започнете отначало. Защо изображението може
да не работи? Първо, можете да създадете своя образ не с душата си, а с ума си.
В края на краищата в началото умът ще бъде силен и ще иска постоянно да се
намесва в работата ви. Второ, както знаете, всичко има своето време.
Изображението ще дойде, когато наистина сте готови да общувате с него. И
негативните преживявания един по един ще ви напуснат, може би завинаги.
Ето го, вълшебният
ключ. Отрицателният опит, пречките, трудностите са вашите най-добри учители. За да се освободите от негативните чувства, достатъчно е да сте искрено благодарни за обучението си, за уроците,
които ви преподават. И учат на основното любов към себе си, към душата си. Те ви призовават да изоставите пътя на ума и да се върнете към пътя на душата. Денят на благодарността е ключът към освобождаването
от оковите, котвите, черупките, които потискат душата ви, възпират жизнения ви поток от любов, щастие, богатство, здраве.
Време е незабавно да
се отървете от това, което ви пречи на живота и ви разболява, от товара на негативните преживявания и създадените от тях разрушителни
енергии. Преди всичко погледнете на своите негативни преживявания през очите на
душата. Вече знаете как да създадете душевен образ и да се свържете с него. И
сега погледнете от него вашите оплаквания, раздразнение, болка, гняв. Душата
вижда тези чувства съвсем различно от ума. Тя ги гледа със спокоен, светъл
поглед, сякаш отстрани. Душата не намира причина да изпита и болезнено да
възприеме тази негативност. Тя го вижда като вид материал, който може да бъде
прекроен и приложен в действие, за да се възползва от него.
Какво ще види душата,
ако заглушите ума и не интерпретирате случващото се в светлината на негатива? За да
отговорите на този въпрос, ще анализирате най-честите ви негативни преживявания.
Първият сред тях е
негодувание. При интерпретирането на реалността умът вярва, че някои събития
във външния свят са грешни и не е трябвало да се случват. Или някои хора не са
това, което трябва да бъдат. Изглежда, че умът винаги знае точно какви трябва
да бъдат светът и околната среда. Той иска да държи всичко под контрол, иска
светът винаги и във всичко да отговаря на неговите представи за това кое е
правилно и кое не. И ако нещо се обърка от гледна точка на ума, то моментално
предизвиква паника бях обиден, унижен, постъпих лошо! От гледна точка на душата
подобна позиция е пълен абсурд. Душата е изпълнена с любов и голямо непоклатимо
чувство за собствено достойнство. Тя просто не може да бъде наранена от това,
което се случва във външния свят. Душата приема живота такъв, какъвто е. Душата
допуска всичко, което се случва, да се случва и не го тълкува, като нещо вредно за себе си, защото гледа на всичко с
любящи очи. Душата няма нужда да контролира външния свят, тъй като нищо не може
да й навреди. Когато се отървете от обидата, ще разберете колко
по-лесен е станал животът. Ще се освободите от самосъжалението. Спрете да
тълкувате текущите събития като обидни или унизителни. Ще почувствате, че както
и да се държат другите, те не са в състояние да ви обидят, защото тяхното
поведение е свързано само с тях самите. След като се отървете от негодувание, човек може лесно
да влезе в референтния образ на здрав, силен, уверен човек, съхраняван в
душата. Негодуванието е това, което най-много пречи да се свържете с това изображение. Освобождавайки се от него, вие
сякаш премахвате котвата, която ви държеше на място и не ви позволяваше да
живеете, да вървите напред, да растете и да се развивате. Когато недоволството
напусне, започва нов, светъл и щастлив живот. Страхът също е едно от най-разрушителните негативни
преживявания. В живота на всеки човек има много страхове това е страхът от
загуба на нещо ценно, и страхът от самотата, и страхът от промяна, и страхът от
утрешния ден, и страхът от всички страхове, страхът от смърт. Безпокойството, че всичко няма да
се окаже така, както искате, ще се случи нещо нежелано, също са разновидности
на страха. Ако погледнете всички тези страхове през очите на душата, се оказва, че
душата е абсолютно безстрашна. Тя просто се усмихва, когато гледа тези чудовища,
които непрекъснато се опитват да ви изплашат. Душата е вечна и безсмъртна, тя
знае, че няма какво да се страхува от несъществуването то не съществува, има вечен
и безкраен свят от Божествени енергии, пълен със светлина и любов, където
живеят всички души. Освен това за душата няма минало и бъдеще. Тя живее във
вечното "Сега" и затова знае предварително всичко, което може да ви се случи.
И аз съм готов да ви помогна безстрашно да преодолеете всички рифове по пътя си
и в крайна сметка да достигнете светлината и щастието. Освен това душата
разбира, че нищо в света не е случайно. И ако ви очакват загуби, то те носят
важно положително значение и поука. Ако го научите правилно, душата ще ви
помогне не само да компенсирате загубите, но и да получите много повече от
загубеното. Погледнете всички страхове с очите на душата и ще разберете на какво ви
учат смело вървете напред, преодолявайте препятствията, градете своя собствен
живот, действайте, бъдете активни! Тогава страхът ще се превърне от враг в
съюзник. Той вече няма да плаши напразно, а ще предупреди за възможна опасност,
какво трябва да се направи и какво е по-добре да откажете. След като се отървете от страха, най-накрая ще можете да осъществите
всички онези начинания, за които винаги сте мечтали, но не смеете да ги
започнете. Ще прекратите бездействието и ще можете да се реализирате напълно.
Ще започнете да живеете наистина пълноценен живот.
Гневът и омразата са цял
комплекс от негативни преживявания, които възникват поради факта, че умът ви въвежда в състояние на депресия, неспособност да
правите каквото искате да се реализирате така, както душата изисква.
Умът ви тласка в ситуации, в които искате да получите любов, подкрепа и разбиране. Но вие не придобивате това и затова се ядосвате, мразите някой, който (както мисли умът) е трябвало да ви даде нещо, но не го е направил.
Душата не се нуждае
от любов, подкрепа и разбиране от никого, тъй като самата тя е източникът на
всичко това. Как пълноводна река може да желае вода? Тя ще сподели вода с
всеки. Как може слънцето да иска огън от някого? Самото то има изобилие от огън, достатъчно за себе си и за
целия свят. Свържете се с душата, погледнете гнева си през нейните очи и ще
видите, че хабите енергия, когато сте ядосани и мразите. В гърдите ви бушува
огромна сила, но я насочвате в грешната посока. Все още няма да можете да
преработите друг човек с помощта на гнева, той ще остане същият, какъвто е бил.
Но бушуващата във вас енергия е напълно способна да ви унищожи.
Когато преминете през
живота, воден от душата, а не от ума, самата душа ще ви доведе до обичащи и
разбиращи хора и ще заобиколите безразличните и злите. Така че не е нужно да се
сърдите на никого. Енергията, която изразходвате за гняв, можете да насочите
към добри дела. Когато погледнете гнева през очите на душата, става
ясно, че той ви учи да бъдете силни. Силният човек не се ядосва той прощава, не
позволява на другите да оказват натиск върху него и избира в живота онези
пътища, където можете да се отворите и да покажете най-добрите качества на
душата си пътя на любовта, а не на омразата. Отрицателните преживявания,
свързани с чувството за вина, са друг разрушителен фактор. И отново умът
внушава това чувство. Измъчван от някои свои грешки или повлиян от мнението на
някой друг, умът обяснява, че не сте достатъчно добър, правите нещо нередно и
вредите на другите. Душата знае, че е съвършена и каквото и да се случи, няма
причина да се смята за лоша и виновна! Всички правите грешки, без тях няма живот. Ето защо вие и хората трябва да се учите от грешките, да трупате опит, да правите изводи и да коригирате тези пропуски. Ако прекарате целия си живот в обвиняване и самонаказване за грешка,
никога няма да я поправите и да продължите напред. Душата ще ви помогне да коригирате
несъвършенствата. Все пак тя е безупречна и ще ви каже как да се изградите по
нейния модел. Когато погледнете вината през очите на душата, ще разберете, че
тя ви учи да прощавате на себе си и на другите. Станете мило, любящо, прощаващо
същество за себе си и вашите несъвършенства и грешки вече няма да ви изглеждат
нещо ужасно и непоправимо. Завистта е друг трик на ума, който внушава, че някой е
по-щастлив в този живот и живее по-добре. Само душата знае, че всеки на този
свят е пълноценно богатство. И всеки има свой собствен път, следвайки който,
може да бъде намерен. Разбира се, не става въпрос само за пари и материални
блага. Истинското богатство е способността да намериш щастие, любов, успех,
пълнота на живота. Богатствата на душата са неизчерпаеми и всеки от вас може да бъде надарен с тях изцяло. Само умът ви внушава, че външният свят ви дава всички богатства, че е в неговата власт да ви облагодетелства или да ви лиши. Погледнете завистта си през очите на душата и ще
разберете колко е нелепо. Завиждаш на другия, защото има повече пари, но не
знаеш каква цена е платил за тях. Може би трябваше да понесе големи страдания
или да предаде любовта, да се откаже от щастието.
Завистта е
разрушително чувство, защото ви кара да хабите енергия, вместо да я използвате, за да изградите живота си така, че да включва всички необходими
предимства. Гледайки завистта през очите на душата, вие ще разберете какво учи
това чувство да цените себе си и живота си, да цените това, което имате.
Следвайте собствения си път и самостоятелно, със силата на душата си, получете
нужните блага. Чувството за самота може да донесе дълбоко страдание.
Когато предявявате изисквания към света около вас, зад това обикновено криете изисквания към себе си. Станете необходими на себе си
и ще бъдете необходими на другите. Разберете себе си и другите ще ви разберат.
Чувството за самота е
илюзия, която възниква от факта, че вие самите се отделяте от света. Ако душата ви обединява с това, което е наоколо, тогава умът ви разделя. Последното внушава на човек, че сам по себе
си е нищо, не заслужава внимание, освен ако не бъде разбран, оценен и приет в
своя кръг от други хора. Душата знае, че всеки човек е голяма неоспорима
ценност, независимо от всичко. И няма самота, човечеството е единен организъм,
на нивото на душата всички сте свързани помежду си и с цялата Вселена.
Гледайки самотата си
през очите на душата, определено ще намерите изход от нея. Учете отворете душата
си, изпълнете се с любов, разберете и приемете себе си, станете необходими. И
тогава ще почувствате родството си със света и другите хора, ще можете да се
отворите, за да ги срещнете. Умът ви кара да виждате в околните само това, което е чуждо, враждебно,
различно, докато душата винаги намира в тях нещо близко и сродно. Умът търси
различията, душата търси приликите. Отворете душата си и светът няма да ви
изглежда чужд и никога няма да изпитате чувство на самота.
Скръбта, копнежът,
депресията са най-тежките негативни преживявания. Всички те свидетелстват, че
човек живее, без да се съгласява с душата си. В крайна сметка тя е в състояние
да освети всичко със светлина, да разпръсне най-мрачните мисли и чувства, да
върне любовта и щастието. Само тези, които не разпознават Божествената
структура на Вселената, могат да заседнат в трудни преживявания. Кой не знае,
че вие идвате на Земята с велика мисия да преживеете всичко, да преодолеете всичко и, преминали през изпитания, да запазите и увеличите светлината на любовта и щастието.
Умът ви кара да страдате тежко поради загуба. Душата разбира, че загубите са
илюзия на материалната реалност. Те не съществуват в духовния свят, там вие винаги оставате в единство с това, което ви е ценно и скъпо. Умът ви вдъхновява, че животът е поредица от страдания. За
душата това е прекрасно, великолепно приключение, в което не губи нищо, но
печели много. Човек който е обединил душа и
тяло, не може да изпадне в депресия, защото животът му е пълен с върховна
радост. И дори в скръбта той знае, че слънцето грее зад облаците те ще се
разпръснат и светът отново ще бъде наводнен със светлина. Да потънеш в трудни
преживявания означава всъщност да се самоунищожиш, да се превърнеш в безжизнено
същество, вкаменено, замръзнало от мъка, изгубило своя път, съдба. Обърнете се
към душата си, тя ще ви помогне да преодолеете копнежа, защото тя има много
сили за това. Гледайки планината с
очите на душата, човек може да разбере тя ви учи да бъдете силни, да можете адекватно да преживеете всичко, което ви падна. И тогава ще можете да придобиете нова дълбочина на разбирането за живота, ще започнете да цените света и хората,
ще се научите да внасяте светлина дори в най-тъмните ъгли, ще осветявате пътя на
другите и ще им помагате да избягат от тъмнина. Друго силно негативно
преживяване е загубата на смисъла на живота. Търсенето на някаква важна цел е
един от триковете на ума. Човек, който живее с душата си, усеща колко голям
смисъл е изпълнен всеки момент от неговото същество. Душата идва в земния,
материален свят, за да попие всичко, което е наоколо, да научава нови неща
всеки момент, просто да се наслаждава както турист, който е дошъл в екзотична
страна за една седмица, се радва на всичко, което вижда. В пътуването никой не
страда от липса на смисъл, защото то само по себе си има смисъл, носи нови,
неизследвани преживявания. Душата също е пътник в непознат свят. Следователно
всичко е важно за нея всяко най-фино усещане. Дори само да може да
диша да се движи, да вижда, да чувства е голяма радост за нея. Но умът, както винаги, не
разбира душата. Той предполага, че всичко на този свят вече му е известно,
всичко е уморено, няма нищо ново и не може да бъде. Така спирате да се радвате
на живота, забравяте, че всеки момент е нов и уникален. Умът ви кара да преследвате
някакви цели и вие се поддавате на триковете му, за да не усетите празнотата на
живота. И не разбирате, че с такъв стремеж самите вие обезценявате всичко,
изпускате смисъла, който е винаги близо, винаги с нас. Погледнете усещането за
безсмислието на битието през очите на душата. Ще видите какво предава това
чувство научете от душата си способността да бъдете щастливи без причина,
независимо какво, щастливи просто защото живеете и животът никога няма да
бъде празен и безсмислен.
Повече за това по-късно. Затова
Бъдете Винаги В Светлината, Любовта, Истината И
Мъдростта.