Способ на ускорение

                 

 

Всеки път започвайки взаимодействие един с друг, ние активираме отново процесът привличане това, е както ново раждане на ново ниво, на ново завъртане. Всеки от нас върви напред за да може да опознае взаимодействието с различните ситуации, събития на своя живот и своите планове на нашата душа. А след това преминавайки през всички тези части, ние се възвръщаме, към своите достижения и създаваме синхронизация един към друг, към нашите образи и създаваме, раждаме нашето привличане. Чрез всяка нова среща привличането наново смесва нашите сработили особености. А ако ние осъзнато направляваме своето внимание, то в процесът привличане се получава, като допълнение към смесването на нашите образи (образи това е съединяването на един с друг алгоритмите на душите ни за всеки при прохождането на дадения етап на нашата  еволюция), смесва се още тази субстанция, в която ние сме направили своето съзнание, внимание. Ако един човек сам по себе си направлява вниманието си на някаква субстанция, която има отношение не към индивидуални  единици, а към общочовешките аспекти или към каквито и да са категории. То един човек няма да може сам да може да пусне и задейства дадена  енергия или система. Но когато ние се събираме, претегляме и синхронизираме всички заедно, то тогава ние сме способни да създаваме връзка на ново ниво. И това става много красиво, защото съвместното решение създава огромно по своето качество, свои импулсни заряди, които не могат да останат незабелязани. Защото ние не създаваме индивидуални импулси, а групови. А на груповите импулси винаги енергиите са с различни структури, които се отзовават и се прослушват. Най много, когато груповите импулси са осъзнати, то под тази система те така се преобразуват, че да излизат в готовност да помагат, подържат и да ни служат.
Защо е така? Защото основата на управление или взаимодействане на енергосистемата  лежи на груповото  привличане където ефективността е с много голям заряд. Когато вървят съзнателни импулси от групата (например от 2 до 5 човека), то за дадената система от контакти нейния потенциал на развитие и превключване на друга степен. То тогава се включва състоянието  симбиоза.
Когато енергосистемата поглъща, тя поглъща всеки човек индивидуално. Главното свойство на поглъщането се заключава в разединението. Всеки човек сам за себе си, сам по себе си, отделно тогава той се намира  в състояние и той самия, като «дойна крава». Когато се обединяваме в групи, ние можем да се досегнем до (ако има достатъчно  силна енергия и ако ние сме влезли в правилно  осъзнаване) до състояние на взаимодействие, когато системата ни вижда, когато тя започва да сътрудничи с нас. Ние излизаме в състояние на съвсем други закони, защото сме прескочили разделението и сме излезли  в обединение. Тогава, общия заряд, основан на нашата вътрешна дълбочина на интересите ни и решенията ни създават ръст, както верижна реакция. Верижна реакция това не е просто, когато ние вземаме и умножаваме всички наши заряди. Тези заряди ще се окажат хаотични, но в определени порядки много активно започват да текат вътре в тази малка  групова система. Те регулират определен алгоритъм на движения. Със всяко тласкане, оттласкват преминаването на една индивидуална единица към друга и така  импулсът на заряда се усилва. Той набира сила чрез подтласкването, притокът и множественото съприкосновение, което работи с ускорението дава ново движение в голяма страна. Затова прогресиите растат и растат многократно. Те зависят не от количеството на  участниците, а от дълбочината на вътрешното отражение и от способността да даваме осъзнат импулс, подкрепен от вътрешното състояние, т. е. вътрешната енергия. Силата на груповия импулс зависи от качествата на всеки един от участниците, от качественото му включване, т.е. от способностите му да отхвърли всички бариери на разделянето,  да отхвърли всички граници и да влезе в общността. Именно  влизането в общността се явява,  състояние на много високо състояние на осъзнаване. Когато всеки влиза в общността, започва да вижда и да слуша по-съвсем нов начин. Собствената му егоистична позиция (егоистичната позиция на участника на дадената цялостна група) започва да се размива и заминава на втори план. Когато егоистичната позиция се размива, в този момент си заминава контролът на управляващата система на дадения човек. Точно в това се заключава КЛЮЧЪТ да се  снижи своята егоистическа позиция и в такъв образ се освобождава, и става много, много свободен. Любимото управление на индивидуалните единици се строят на удържането в определени рамки и граници на човешкото същество, а чрез поддържане на алгоритъма силните егоистически позиции. Затова се развиват егоистическите позиции чрез искрена настройка в груповото поле и даването на груповите желания създават за човека огромен скок в еволюцията му.
Когато се събираме заедно  ние можем да се очистим, да се превключим в максималната си искреност, разбиране и възприемане (един със друг) и в такива образи в излизане зад предела на своите възможности. Когато ние излизаме от такива взаимодействия, се явяваме много качествени други, съвършено не тези, които ние сме били, когато ние сме дошли Тук за да извисим себе си и всички останали. За някои това може да не е видимо, защото се намират вътре. Но, възможно е, светът да бъде много, много радостен или много, много хармоничен, или умиротворен, спокоен, или идва голяма яснота на всички решения. Когато такива състояния дойдат, това  естествено се възприема от организма както нещо естествено за самите нас. Когато има много вътрешни раздразнения или въздействия на външни системи, това също  така се разглежда от човека, както нещо естествено и може да не се забележи. Тогава, тук съществува ЕФЕКТЪТ на НАТРУПВАНЕ. С всяка следваща крачка в направление на съединяването на нашата логика, умът ни може да не разбере: «За какво аз идвам в това пространство? Защо аз съм постоянно с тези хора? За какво на мене всичко това ми е необходимо?»

Кардиналните причини, целите на нашия ум може да не види, но нашето вътрешно същество знае, че така за  нас е правилно. Всеки път когато ние вървим, то се движим и прескачаме в ново качество, излизаме в ново еволюционно движение преместваме се по винта на спиралата, която се оказва една над друга. Ако ние бяхме вървели по сами, то би било нужно да преминем по хоризонтална права без този спирален винт. За да можем да излезем в подобна точка на най високата спирална дъга. Но така както ние прескочихме, то се оказваме в тази самата точка. Само смесените закони, смесените видения, само големи качества, големи интереси, големи съзнания. Така се смесват, движат се със скачващи се движения до върха на спиралата и осъзнавания, в кой момент забелязваме: ако ние не сме взаимодействали с човек за определено време, с който преди това сме били в еднакво поле на осъзнаване, срещнали се преди известно време, установявате, че между вас съществува огромна разлика. Тогава можем да си зададем на себе си въпросът, защо така се случва? И даже можем да си припишем  вината на себе си или да изразим претенция за това, че може би с нас не е точно така, когато не сме могли да взаимодействаме с този човек? Но когато ние сме взаимодействали с него, ние значи се намираме на един и същи еволюционен винт. А когато ние сме излезнали на активния групов процес и постоянно се синхронизираме в голямо качество, движим се  в осъзнаване, вървим синхронно и размиваме границите му, то постоянно се смесваме планомерно, целенаправленно и се оказваме, в тази самата точка, но на другия, по сравнение с първоначалния винт, това е, изравняване. Това е много, защото се приближаваме към постижението на божественото, към това осъзнаване на себе си, когато ние сме удовлетворени от усещането на света в себе си, света около нас, като започваме да разпознаваме истината, когато се разкриват способностите.Способностите се заключават в това, че ако по рано ние сме се опирали на нещо външно и сме мислили, че ние нищо не виждаме, нищо не чуваме, нищо не чувстваме и нищо не разбираме, то сега ние можем да разберем, че вече и виждаме, и слушаме, и възприемаме.
Просто нека да погледнем с тази точка на виждането на себе си. Оказва се, че в нас са започнали да се появяват образи, ние виждаме картинки, оказва се, че към нас пристигат отговори, когато ние създаваме, задаваме въпроси, запитвания, оказва се, че ние по някакъв способ знаем, какво произлиза и какво се случва това е правата свръзка или обратната връзка за това, че ние вече сме се изменили, че ние сме в друго място, пространство и че ние сме в съвършено друго качество.Как Тук ще бъде в този свят, който идва, когато възникват отсъствие на интереси за взаимодействие или пустота вместо това, какво ще бъде и  ще се движи заедно? Може просто да позволим на това да бъде, просто да разберем, че на това ниво, на което всичко е било понякога интересно, повече нас не ни интирисува нужно е благополучно да го освободим и да  създадем благословение и разпускане освобождаване. При разпускането много често възниква проблема от това, че човек изпитва болка по повод на това, че ето по-рано беше така, а сега това го няма. И той започва да съжалява за онези отминали времена. В този момент се образуват връзки, свързвания с тези стари преживявания и тогава човек става привързан към старите преживявания и започва да го задържа: все едно, че е привързал гири за своите крака.Човек живее вече на съвършено друг етаж, но гирите той ги мъкни заедно със себе си, и на него тепърва му предстои да следва и да изразходва неимоверно големи усилия за да бъде в баланс. Тогава животът загубва своите цветове, радост, затова че много енергия заминава за вниманието към тези гири които той сам си е сложил на краката. Това внимание може да бъде неявно, скрито или даже абсолютно незабелязано, но нали, ако тези (гири) са там то(вниманието) винаги ще бъде такова. Повече за това тези гири са се прикрепили за съжаление към този човек за миналите, заминалите възможности, интереси, или изгубени блага, плюсове, взаимодействия, запълнени от този свят  на самия човек, които той сам си го е създал и сам е направил този избор. Но по-малко започва да идват ситуации и събития, които изостават на старите позиции. Тогава всички, които са на това ниво  започват фактически да паразитират на даденото  същество, защото те не разпознават енергиите вече са съвършено други, много по-високи и друго съзнание, това ще им се види много забавно, тогава те започват да прохождат към даденото същество чрез гирите: опитвайки се по някакъв начин да го изкарат от равновесие, да го дразнят, да го провокират. Тогава неговия живот може в даден момент да заприлича на ад, защото той усеща в себе си едно (той усеща красотата и потенциала), но около него се твори нещо странно и невероятно това, което указва, че за него не би трябвало да бъде. А това са ПРОХОДИТЕ МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ. Всичко, което трябва да се направи това е да се разхлабят старите връзки и да се захвърлят (освободят) старите връзки и да се отпуснат гирите да бъдат там, където те са длъжни да бъдат, и да позволим на себе си да бъдем там, където ние можем да бъдем.Разкрепостяването се ражда чрез благодарността. Когато ние виждаме, че в някое място има празнота (там, където по-рано е било напълнено), то просто със своите разбирания  ние можем да го създадем  с благодарност и отпускане на самите себе си. Отпускане така, че ние да разбираме своите части: тези части от себе си, а те от своя страна да отдадат на този свят/пространство, на който те принадлежат. Затова влизайки в своя нов свят, който за нас се явява правилен, качествен и приемлив. В системата на своя нов свят може да строим взаимодействия или да позволяваме на системата взаимодействия да се проявяват за нас най-добрите образи. Тогава, ако вашите стари познати са способни да пребивават на друго ниво, то те ще могат да взаимодействат със вас, а ако не, то ще дойдат други. И така със  ситуациите, събитията.Всичко започва качествено да се движи заедно с нас при това условие, че ние не зависим от старите и не носим старите си негативи. Но носенето на негативите също си има свой определен смисъл, защото ако човек се спира в връзка със старото, то, е възможно, да съществуват недоработени ситуации, силни връзки, състояния на дадения човек, където в тях още не е изградено равновесие. Той може да премине в новия свят и тези състояния да ги преживее на ново ниво, но, ако той не е преживял избора си, то тогава ще преживее ситуациите в много по тежък вид в новия свят. Колкото по-ниско по своето  качество е нивото, толкова са по груби способите, методите и външните проявления, свързани с преключването да работят. Колкото по високо са толкова по-тънки са. Ако човек се разделя за миналото, ако той не недоразбере, съжалява, плаче и стене, той става зависим от старото,миналото. Какво произхожда със повечето хора в социума (от колективното пространство), които не осъзнават своите вътрешни процеси? В един момент те остават на старото ниво, зависими до такава степен, че остават облепени със всички същества, ситуации, отнасящи се към преминалите задачи, а когато попадат в това състояние, то влизат в ролята на жертва. А на жертвата прииждат всички манипулатори, които ги има в този слой, и започват да се хранят със енергиите  от даденото същество. Така съществото започва да изразходва все повече и повече енергия, до колкото е възможно да попълни. И тогава в него се активират болестите, заминава си жизнената сила, и така много хора идват до отсъствие на желания, стремежа да гледат не толкова напред, но даже и в днешния ден. Те постоянно се затварят и живеят в миналото, все повече и повече в миналото, способни да бъдат само в миналото, защото в него е концентрирано това отживяно ниво, което него във всички страни е завързал и, буквално, обвивал. Така постепенно човек губи енергия. Когато настъпи кризиса, то везните или люлката се смесват в обратната страна, и тогава човек върви към приключване на живота си. Такъв алгоритъм съществува тогава, когато човешкото същество е отделено от всички, само по себе си. Когато хората излизат във пенсия, тях ги «изтриват» от социалното пространство, и те губят поддръжката на колектива. Даже ако те не са се развивали, те все пак са били част от дадена организация, структура, колектив, били са част от дадена общност. На това ниво на общността, може да са били малки стъпчици, но все пак са осъществявали някакво движение. Когато такъв пенсионер го«изтласкват», «пускат на воля», то, оказвайки се сам самичък в света, у него може просто да не се намерят сили, че да се придвижи в своето голямо потенциално състояние. Алтернативно е това, че той остава един, явява се ефективна група.Хората (особено в напреднала възраст) много често започват да ходят по болниците, защото искат общност. Тогава те се събират на почвата на общности в поликлиниките. Те ходят там не за това, да свършат акта за оздравяване, а за това, че да взаимодействат и желаят все със някого когото и да било да се съединят. Аз показах съвършено разни категории: в самото начало, как произхожда еволюцията, когато хората са съзнателни, и какви могат да бъдат многостепенните движения едновременно, и как частицата на еволюцията се затормозява, когато човека е неосъзнан, когато тай е «изхвърлен», «изтласкан» и представлява самия себе си. Ноо съществуват пространства, където пребиватват тези, които много ярко и активно могат да еволюционират. Те са способни тайно да поддържат, давайки ръка за помощ на тези, които съвършено не се отнасят към кръгът ето такива хора, а именно: пребивавайки в общественото пространство в правилното състояние, да допуснем, където и да било в магазина, в театъра, на конференции, на митинги, просто разхождайки се в обществени места (в парка). Ако ние сме правилно построени и усещаме своята висша природа, своята ценност, ако ние сме готови да излъчваме висшата природа, тогава ние носим еволюционния алгоритъм, ако нашия стремеж е само и много чист, че ние да разбираме, че ги има и тях, които«отнякъде да ги вземем».Възможно, тези, които« отнякъде да ги вземем», имат отношение към нас от миналото, даже и явно това да е не видно, но ние сме с тях те са с нас и сме се докоснали в общото пространство, което е основано на общите интереси, да допуснем  разходка в парка сега днес точно в този ден, защото сега грее слънцето, и на тебе ти е приятно да дишаш. В парка могат да се намират тези хора, които ние може да отдадем миналото, с което можем да развържем връзката, възела, да окажем поддръжка.Те са част от единния организъм. За нас е важно (даже ако ние това не го разбираме, просто да не фокусираме сега), за да може целия организъм да оздравее. Ние всеки момент можем да създаваме импулс на своето максимално качествено изражение и предоставяне на своята природа в нейната  многостепенност за този, за да я предостави, като образец за тези, на които тя е нужна, за когото е важно, за когото е достъпна в съответствие за съзидаване на Цялото, на нивото на колективното, социалното, различните групови процеси.Когато нашата поддръжка се распространява, ние осъзнато взаимодействаме с които и да било конкретно, ние създаваме решения и откриваме своята природа, то тогава ние изпитваме голямо удовлетворение от живота, защото тогава ние усещаме токът енергиите в много голям разширен диапазон, свързан не толкова с конкретни хора, но още и с различни структури, енергосистеми, които виждат сега нас, като създаващи се обекти.

Бъдете винаги в Истината, Любовта и Светлинната