Всяка една наша мисъл трябва да има една единствена цел в този наш
живот, а това е да се запази Любовта ни
непокътната. Защото източникът на енергия за оздравяването на клетъчните молекули това
е Любовта. Също така това е начин за насочено изцеляващо подмладяване на
клетките, за предотвратяване на тяхното стареене и разрушаване. Любовта
позволява да се усилва позитивната енергия и мислите да станат по-силни и
по-чисти. Без Любов организмът не може да се развива нормално. Преди всичко, не
трябва да позволим Любовта ни да се изпари, като кубче лед. Не трябва да позволяваме на каквито и да е
причини да превърнат сърцето ни във ледено кубче. Защото тогава мозъкът ни започва да преобразува мислите ни в потоци енергия, които
се възприемат и интерпретират, като сигнали за възстановяване на организма или,
обратно, за самоунищожаване. Нека разтворим нашето сърце и да
му позволим постоянно да се влива енергията на Любовта и да се разширява. Защото поставяйки
постоянно бариери ние може да изпаднем във състояние на неговата загуба. Или
казано по друг начин то си е живо самоубийство. Без значение, какви могат да
бъдат нашите оправдания ние сме длъжни да не закриваме (приспиваме) нашата
Любов, а да я поддържаме жива за да може по този начин да и позволим да се
разширява постоянно за нашето и за всеобщото благо. Защото ние сами решаваме, какво
е и как ще се преобрази нашето пребиваване Тук въпреки нашия избор направен
преди него. Защото цялото знание се съхранява вътре в нас и онези, които са
особенно интуитивни, само те са в състояние да измерят стойността и истинността
на всеки отговор и всяко съобщение подаван ни от финния свят. Много често нашите промени са резултат на
многото ни животи, в които сме тествали собствените си убеждения и така се
предвижваме нагоре според желанията си. Много е важно да уважаваме това, което
са избрали да изпитат другите, защото всичко има огромна стойност за еволюцията
на останалите души. Ние сме дарени със силата да променяме всичко. Затова
постоянно Ви съветвам да внимавате, какво говорите, и какво си мислите. Защото
до вчера казвахме (внимавайте, какво си мислите и какво си пожелавате защото може и да го
получите), а днес вече казваме (внимавайте, какво си мислите и какво си
пожелавате защото ще го получите) Нещата мигновено се променят. Не е
необходимо да затваряме сърцата си, а да ги следваме отстранявайки всички
ненужни препятствия, които ние сами си ги създаваме (абсурдно нали?, но е така).
Те са единствения извор на Вярата, Любовта,
Мъдростта и Истината. Сърцата ни са най прекия път към съвременното виждане на
новата реалност.
Няма значение какво се е
случило, нашата болка е самоналожена от самите нас. Кого трябва да се опитваме да накажем
за всичко това? Не трябва да се налага
наказание. Просто трябва да погледнем нещата по правилния начин. Всеки човек на
тази планета се осмелява да си помисли това, което в ретроспекция изглежда като
поръчение на дявола. И веднага освобождава себе си от вина. Може би за това, което е сторено се
разкайваме сега е доста правилното нещо но нека ги освободим всички тези стари преживявания. Защото този живот си е
лично ваш и можете да направите със него точно това, което искате. Недоверието
неправилните мисли, гневът, страхът всичко това прави вашето сърце малко и твърдо, а вас
един малък дребнав човечец, а всичко това прогонва Любовта от този малък човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар