За някои
от нас реално съществува само това, което съществува във нашето възприятие, но
реално не можем да възприемаме това, което обикновено наричаме минало и бъдеще.
Психиката заменя реалното илюзорно време. Ние помним нереални събития от
миналото, а тези мисли, които са били повикани от възприемането ни на части от
цялата реалност на събитията. И възприятията на нашите емоции, състояния,
вътрешните стресове и конфликти проекциите, на които се отразяват в този свят. Това,
което сме отразили, това сме и възприели, това и помним. За съжаление, нашите
илюзии за миналото и бъдещето ни се струват много интересни отколкото
настоящето ни. Там във вътрешния си свят на илюзиите, сме единствено ние и ние
сме там, като господари. А в настоящето е сложно поради многото сили и фактори,
които са неконтролеруеми
и ни въздействат. И там човешкото щастие винаги го лъже той строи илюзии за
бъдещето, и какво става пропуска да живее в реалността. И точно за това за
самореализирането си е необходимо да бъдем честни със себе си, нашите
възприятия са подвластни реално единствено на настоящето. И живеейки в него ние
имаме възможност да строим нашето лично минало и необходимото за нас бъдеще
сливайки се в един реален момент, който наричаме настояще или Сега. Прилагайки
волевите си усилия ние се сдобиваме с най-ефективните промени на принципите
разбирайки, че принципите следва да ги приемаме именно в дадения момент Точно
Сега те важат, а не тогава когато ние се готвим да получим в бъдещето или да ги
получим от миналото. Съблюдавайки принципите ние формираме умението да живеем
Тук и Сега, та нали те са съставени точно за това. Нужно е да живеем не в
илюзорните мечти за предполаганото бъдеще, преживявайки превратното минало
обединявайки ги в настояще. Ние трябва да живеем в конкретния миг, в
конкретните обстоятелства. Помнейки именно този миг и да го продължаваме в
бъдещето, в безкрайността, тогава именно той ще остане в миналото. Много е
важно да осъзнаваме, как ние живеем в този единствено съществуващ миг,
единствено съществуващ за тебе за дадения момент, за даденото състояние на
твоето съзнание в реалността. В този живот ние се ориентираме със два главни
критерия, до колко това е хубаво лично за
нас и доколко това е правилно т.е. съответства на правилата на законите.
Социумът много щателно и основателно възвръща безпокойството във
нас. Безпокойството се получава от осъзнатите чувства, които лишават волята и
действията. Ще подчертая, че безпокойствата не са присъщи човешки чувства и
даже не са и емоции, но социумът преднамерено разширява зоната на
безпокойството в психиката на човека, когато се безпокоите вие казвате – Боже
аз не вярвам в тебе. Аз не вярвам в твоята милост, аз не вярвам, че този свят е
Добър, които е създаден от тебе. Бог не действа в това, че вие осъзнавате това,
което сте избрали да управлявате от тази част на живота си. А никого най вече и
Бог, не може да наруши вашия свободен избор. Това което не си осъзнал това вече
е твое. Но ако се безпокоим за бъдещето, значи не вярваме в своите сили не
вярваме, че ще се справим със ситуациите. Затова не е нужно да се безпокоим,
защото безпокойството ни програмира за поражение. Тревогите, които сте
позволили да живеят във вас е нужно, необходимо да ги освобождавате,
заземявате. Нашето подсъзнание не знае думата “хубаво” или “лошо”. Ако ние сме
господари на своята психика реагирайки на първичния сигнал “безпокойство”,
вярваме в него и започваме осъзнато да се безпокоим, то тогава за подсъзнанието
ни заповедта, която господаря му е избрал е безпокойство и тревога, на него
това му е нужно. Нужно е оправдаване на тревогите. И ние обезателно се
включваме в ситуации, където ще трябва от нещо да се боим, страхуваме и
безпокоим. Безпокойството и страха това са реакции на нашето хилядолетно
минало. Паметта от миналото не ни дава да видим Царството Божие около нас в
реалния свят на безграничните възможности и самореализация. Оставете миналото
зад гърба си не се обръщайте дори да го погледнете, колкото и да настоява то.
Оставете го на онези години и събития, които са се случили тогава. Това, което
е произтекло вече го няма има само обстоятелства. Изпратете ги в миналото в
смъртта. Прочистването на всички карми вече е към своя край. И сега просто сами
оживейте, станете един от живите,новите галактически същества. Има такава
поговорка “ Живей грижейки се за днешния ден, утрешния ден ще се грижи сам за
себе си”. Така и трябва да е . Точно по резултатите на настоящето на този миг ние
получаваме нашето бъдеще. Най важното е тези резултати да бъдат. Така, че да
живеем без безпокойства, страхове и да премахнем отговорността за бъдещето, за
своите действия за решенията ни и последствията. Много няма да могат да
престанат да се безпокоят защото за тях няма да бъде никак лесно. И ние за това
не сме виновни ние живеем в социум, изкуствено създаден на които му се вижда
края. Обладаващи са мощни егрегори и съвсем не са заинтересувани от нашето
развитие и самостоятелност, това е тяхната храна. И съзнанието от миналото
изкуствено се поддържа в съзнанието ни. А да се избавите от него е много
просто. Станете разумни осъзнайте , какво огромно количество енергия остава в
първата ни чакра в илюзионното ни бъдеще.
Бъдете
Винаги в Любовта, Светлината, Мъдростта И Истината.
П.П.
Специални благодарности на нашите
съмишленици от Русия, Украйна, България, Германия, Полша и Америка. Ще бъдем
отново на 08.09.14
Няма коментари:
Публикуване на коментар