Последователи

сряда, 18 март 2015 г.

Нека намерим със радост нашите разединени части. I



Нужно е да знаете, че човешкото съзнание става слабо, крехко когато то е разделено на елементи, на части. И всеки един човек отделен от своята ципа на своята обвивка. А тази обвивка го прави отделен и уязвим, като несъществуващ от това цяло. Единствено Цялото може да създаде усещането, да усетиш себе си навсякъде и във всичко. Единството от всичко, единството във всичко води към разбирането на това, кой си Ти, защо си Ти, каква е твоята задача, каква ще бъде твоята следваща стъпка, какво е твоето място във текущия момент. До това, как вие ще отидете към такава постановка в пространството, всичко се явява пустинно, невидимо при отсъствието на пътека, път, като движение също, както в непрогледна тъмнина, без каквито и да било ориентири. Точно Сега и точно Тук са събрани нашите собствени елементи едновременно явявайки се отражение на процесите на Вселената. Важно за цялото, общото за Вселената е елементите вътре в човешкото същество да се формират в единна цялостна структура. Защото микро-Вселената вътре в човека това е връщането на импулсите в макро-Вселената. Единния Божествен свят отправя множество от кодове разединени състояния. Нашата игра се заключава във това, че ние да намерим тези разделени части от себе си, своите елементи на всяко ниво и след това да ги слеем във едно. Както един пъзел. За това е нужно да разберем, къде да поставяме и как взаимодейства всеки пъзел. В същото време е нужен този, които съставя този пъзел. Това съставлява не разумната логика, а дълбоките знания, които водят към правилното подреждане на тези пъзели, така както входовете не работят, когато невярното енергийно състояние или не тази честотна концентрация, която протича вътре в пространството на определеното човешко същество. Когато в човека се събират пъзелите във едно, започва едно протичане, циркулация, проявяват се другите качества, които дават свързващи импулси със Цялото и дава подтик на тези импулси. Този подтик определя разширението, него го има, формира се нова мощност за вливане, и Вселената влива в него (за това и се е формирала мощността) и се образуват нови възможности. Но преди това, как да задействаме даденото пространство и да  влеем новите порции, Вселената винаги изпраща изпитания във вид на Изпити, които могат да се окажат непоносими. То може да бъде на границата, когато има възможност да се откаже и да си замине от преобразуването и да излезе в друго това, което е нужно на Душата, но да остане в това, където е удобно и комфортно на която и да е част за пребиваване в локалното пространство и да се ограничи в него. В това съществува Истина и практика. Много човешки същества, в който и да е момент правят избор в полза на локалното пространство. Те казват: «Аз не желая тези болки, болести, да ги преживявам». Те искат само радост или комфорт (този комфорт у всеки е на неговото ниво). Те искат тях да не ги закачат, и те си седят тихо и спокойно. Тогава на даденото същество му се дава възможност да седи тихо и спокойно, Но до определен момент, когато другото е невъзможно. Когато настъпи набор от обема заедно намиращ се със енергийните линии, които блокират измененията, затова той също , като огромен чан, се слива и се излива на главата на даденото същество. И тогава то вече нищо не избира, то просто е залято със тези изхвърляния, затваря се и навлиза в шок. Затова чрез шока, катаклизма, чрез болка настъпва качествения преход в този диапазон (като правило, минимално), което даденото същество е могло да хване. Този, който разбира единството или го усеща, проумява своето движение в нещо голямо и цялостно, способен е да се движи в тази или онази степен на осъзнаване. На него може да му се струва, че той не е такъв, както всички, или че той пребивава в процеса на движение, но голямо движение няма (или пък изобщо няма никакво движение) или има откат, и неговия живот е станал по-лош. Всичко това се явява сравнения по отношение на локалното пространство, към които идват тези или другите превързаности. Ако възникне такова сравнение, важно е просто да се премине по тези свързващи нишки, за да може да се определи, към кое локално пространство ти си привързан, какво те удържа, какво те заплашва, какво ти възприемаш безсъзнателно като нормативна база и, в такъв образ, да пожелаеш да се развиваш и, разглеждайки, да дадеш разрешение на себе си, така че локалния слой да не ти влияе, на твоето движение, на твоето качествено движение. Честно казано сега вие сте се оказали в такава позиция, когато на всеки от вас влияе локалния слой на вашата привързаност. Той може да бъде завоалиран. Всички трудности на бариерите във смесването на субстракта за преминаването в другото свойство, на другото качество на себе си (ето това, което ни е нужно, към което трябва да се стремите, към завръщането към себе си, своята истинност, към своето настояще) това е тормоз в текущия момент. Няма нищо друго, освен текущия момент, който е много важен. Затова в настоящия момент вие можете да разгърнете и да поискате да видите тази локалност, която въздейства, влияе, скрито присъства във вашето поле като някаква тежест, както тегло, имащо някаква ценност. Това не означава, че това е нужно това да го отхвърлите и да кажете, че всичко това е ненужно. Важно е да преосмислите своята свръзка към това. Това не е единственото, което има. Това не е единственото, което съществува в потенциала. Вие формирате това, което има. Но вие не знаете, че вие формирате. И това, което е като баластра, чакъл, всичко това сте сформирали също вие. Просто погледнете на това и поискайте да престроите, превключите това в друго свойство, в поддръжка, създайте преображение като сила и ресурси, отключете тези свойства на даденото пространство, което ви гаси.
Следва продължение............................

Бъдете Винаги В Светлината, Любовта, Истината И Мъдростта!


Няма коментари:

Публикуване на коментар