Много отдавна ние сме били ЕДНО. I

Нашия домашен живот става практичен само тогава, когато започнем да осъзнаваме това. А не просто тъпо да живеем, а да наблюдаваме себе си, за своите реакции върху жизнените ситуации и да се стараем да уравновесим в себе си конфликтните енергии. А още по-добре е изобщо да не ги допускаме до себе си но-о това е майсторството на тези със по-висш опит. Емоциите това е лакмусовата книжка, на което е видно, със какво трябва да работим в тази, или в другата минута. А нашите желания ни показват там, където ще получаваме най-много важни уроци. Както тази планета има два полюса, така и човек има две противоположности два полукръга на главния мозък, женско и мъжко начало. Човешкия организъм съдържа хормони, присъщи както на своя, така и на противоположния пол. А това иска да подскаже, че много отдавна ние сме били ЕДНО, както нашия майка/баща създателя. Тази проста Истина говори за това, чет нашия живот е противоречив и нестабилен. Когато ние искаме да уравновесим в себе си дуалността, винаги ще бъдем «убодени» от самите себе си и от всички светове. Това се касае за всеки от обичайния бит до философията и духовността. Нашата природа е силно умозаключение. Ние сме запрограмирани за борба със махалото на живота, неосъзнато опитвайки се да го уравновесим. Но-о, сражавайки се със умът на своята природа, ние силно разгаряме битката на всичко хубаво със всичко лошо. Вътрешната борба винаги се проявява от вън във вид на разочарования, раздразнения, злоба, винаги преминавайки във открита война. Затова, на какво основание ние очакваме от тази цивилизация хармония и процъфтяване? Какви са в нас аргументите в полза на мирът във целия свят? Очаквайки щастливо бъдеще вие се надявате, че светът ще стане по добър, вярвайки на всякакви политически и религиозни утопии. Вие чакате разбиране от близките, приятелите, държавата, бога, от извънземни, накрая, даже не се замисляте, а дали вие разбираме себе си? Ние точно знаем, какво искаме? Може вие в сърцата си да жадувате за мир във всички светове, а емоционално водите война със съседите за парково место. Не е важно, че тази битка произхожда наяве със прилагане на подръчни средства или във вашето въображение. Вашето съзнание постоянно скача, като отвързана маймуна между разните полюси. Сутринта се събуждате едни, а лягате да спите съвсем други. Защо? Човек във всекидневното си съзнание даже не се замисля, къде е фиксирано неговото внимание. Намирайки се във общия поток от информации, човешкото съзнание блуждае в огромните потоци от образи. Неговото внимание е разсредоточено на различни външни обекти, но никога не на съзнанието на тялото. Съзнанието на тялото е това, когато вниманието е фиксирано на Сега, едновременно отхвърляйки противоположностите. Например, знаейки, че у всички хора без изключение има както положителни, така и отрицателни качества, вие мените нуждите, както към себе си, така и към другите. Това постижение може да се назове осъзнаване.  Обичайно произлиза на обратно. Човек вижда само това, което иска да види. Това съзнание се фиксира или на позитив, или на негатив. На основата на една полярност прави грешни изводи, вследствие което и неадекватни постъпки. След това, чрез някакво време, човек може да осъзнае своята грешка, но-о времето вече е изпуснато и е изгубена част от жизнената сила. Нашия живот е механистичен. Вие постоянно правите едни и същи грешки, ходите по едни и същи пътеки на живота, Защо? боейки се да се присъедините, вървите по правилния маршрут, Защо?. Нашата разлика се заключава в това, в какво място се намирате, и какво в този момент преживявате. Вече кой е излязъл на слънчевата полянка, а кой още броди, пробива препятствията и храстите. Този, който е на слънчевата полянка, когато също така се е провирал и бродил, пробивал препятствията и храстите и е изпитвал примерно тези същите чувства, както и следващия го пътник. Разбирате ли сега същността на нашата машина на дуалността и разделението, на нас ни е леко да балансираме на границите на противоположностите. Виждайки зад нашите решения не само положителните, но и отрицателните страни. Например, парите ни дават материални ресурси тази енергия, която може да усили или разруши енергетиката на човека. Неизмерната разточителност във всичко живо без средства изтощава вашата Воля. Ако ние не умеем да водим личната икономика в бита, то какво да говорим за духовните практики, където умението правилно да се разпределят потоците явявайки се основите. Парите винаги няма да ви стигат, и колкото са повече, толкова повече расте апетитът. Осъзнатост е това, когато човек стане «ловец» на своята енергия. Той вече разбира, къде и в какви ситуации губи своята драгоценна енергия, и по нататък се старае да прекрати тази утечка.  От друга страна, стремежът към материалното седи в нашите гени, затова е безполезно да се бяга от цивилизации и да се опитваме сами да се храним с надеждата, че това ще ви приближи до бога. Така не трябва да се прикрива «духовното» практиките на материализациите. Мислейки, че Творецът ще ви се отблагодари за вашата пламенност. В общ план, четете мъдри книжки, посещавате семинари, пускате на всички мислено «Любов» и «голям покрив» благодарят ви за това разни прислужници. Вие банално искате да удовлетворите своите потребности, скривалище за духовността. Затова обичайния постоянен жител е много по-интегриран отколкото любителите на «вълшебства». Той не се пъха в скривалището на своите желания под покрива на божества, а най честно ги употребява както може.

Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдрастта.