Медицината, която лекува, може също така и да осакатява. А обществените институти възвръщат псевдоинтелигенцията, която повече от своя ум нищо не вижда. Политиците обичат да говорят за Истината и Справедливостта, а сами постоянно лъжат своя електорат. Зад маската на добродетеля може да се крие корист, а зад фасадата на Любовта банална привързаност. Знаейки причудливите излишни украшения на живота, неговата противоречивост, вие вече не би трябвало да се придържате към конкретни лъжливи образи или събития. Балансирайте на острието на дуалността, е-е не може да бъде идеално, това което отвлича вниманието от Истината в някои илюзии, където всичко е така просто. В тази утопическа реалност умът (обичайно е там, където вас ви няма) живеят щастливи хора, къпейки се в изобилие. Там творят велики писатели, актьори, политици, философи, светци, у които не може да има пороци, защото от какво те се нуждаят, какъв е идеалния укор за несъвършените. Винаги може да упрекнат човека, казвайки му неговите недостатъци, показвайки за пример някой образец. Идеали са нужни, за да привържат човека към конкретния образ и поведение. Ако, например, аз за нещо пиша, то винаги ще се намерят критици, които, опирайки се на авторитетни източници, ще покажат моята непросветеност. Но ще има и такива, които ще започнат да ме идеализират, създавайки нов идол за себе си. Но ако аз не съответствувам на техните очаквания, то бързо ще го отхвърлят, като недоразумение. Ето защо много «гуру», знаейки апетита на хората и техните идеали, не предотвратяват своите ученици да правят от него кумир. На обратно, всячески поддържат своя образ на духовник, така както за него е добре да го храни. Настоящия “мастер” хубаво претендира пред глупавите, как ще се проточи самото му тежко бреме, наложено му от «напредналия». От друга страна, иска ви се да ви водят и указват пътя ви, за да може отпред да бъде нещо светло и възвишено. Това е законът на еволюцията притегляйки ви към Светлината. Но-о, стремейки се бързо да еволюционирате, може леко да се подхлъзнете по тънката линия на трезвеността в друга крайност и хоп инволюция. И тогава е сложно да разберете на коя точно страна сте. На вас може да ви се окаже, че вие летите в религиозен екстаз на края на Светлината, но в същия случай блажено да падате в пропастта на материята. Разберете еволюцията не е революция, когато се иска Сега и по-бързо. А бавно съзряване във времето. Връх и ниско винаги има и ще бъде във вашето съзнание засега вие сте изложени на еволюция. Това е уловка на Духът. Полярност няма в статичните нирванически светове, когато съзнанието почива. Затова в съзнанието ви винаги има точка на препратка и съблазнителна точка далеч . Нисходящите и възходящите потоци това са енергии движения плюс и минус, от които вие никога няма да се избавите, даже в енергийната вселена, където няма материални форми. У вас в съзнанието винаги ще останат ориентирите на четирите страни на Светлината, иначе няма смисъл във всичко това. Ако има смисъл, значи, има и ориентири на законите на вселените. А също така и «ада» и «рая» винаги ще ви преследват вътре във вашето съзнание, защото, това е моркова и пръчката на еволюцията. Когато се отклонявате от предназначения курс на Душата, то, попадайки в точката на «трезвеност» вие изпитвате «адски» мъки на съвестта от неизпълнените уроци. А когато вие хармонично следвате своето предназначение, то тогава изпитвате усещането на щастие. Развитието на съзнанието това е не само възторжено чувство, но и митарство на Душата. Каквото е в низкото това е и на върхът. Животът ви става практичен само тогава, когато вие това го осъзнавате т. е. не просто тъпо да живеете, а да наблюдавате себе си, за своите реакции на жизнените ситуации и да се стараете да уравновесите в себе си конфликтните енергии. Емоциите това са лакмусовите хартийки, на които е видно със какво ще работите в тази, или онази минутка. А вашите желания ще ви доведат там, където ще получавате най-много важни уроци. Работейки над себе си, човек работи с микрокосмоса (подсъзнанието), осветява неговата осъзнатост. В същото време, самия човек се явява микрокосмосът за Сферите (висшия АЗ), които също се опитват да опознаят своята същност. У нея има свои проблеми с подсъзнанието, да кажем, с такива като безсъзнателни фрагменти. Внимание този фокус на съзнанието. В метафизиката това се определя, като точка в центъра на кръга. А кръга символизира ограничеността на съзнанието. Движението на точката вътре в кръга на върхът, в низкото, в дясно, в ляво и има работа за вниманието. В моментът на движение вниманието захваща нови координати на опита (реалността). Низходящите и възходящите потоци, пронизващи Сферата, използуват вниманието за нейното движение. Събирайки противоположните потоци във един фокус, затваряйки ги заедно, вниманието става устойчиво. В този миг неговия фрагмент човекът го изгаря огън отвътре (възнесение). Тези факти може да се кажат, че Сферата окончателно е съзряла и на нея повече не са и нужни хуманоидни фрагменти за израстване. Каквото правите смесва се вниманието на Сферите към връхния край на окръжността, толкова по силно възходящия поток ще изтласква съзнанието към границата на пашкула. А в това време низходящия поток ще бие навън Сферите. От двата вторични труса тласкани тласкани към стените пашкула отънява, за сега не се образува цепнатина, чрез която отвътре в пашкула да се провира новата енергия (квантовия скок). Човек в това време се пробужда от материалния сън. В неговия разум се вливат нови знания, които могат да бъдат страшни за него. Човек изпитва стрес, когато неговото съзнание избухва чрез границите на старото възприятие. Старото винаги се бои от новото. Но-о със времето новото знание обира всички противоречия във съзнанието, правейки битието цялостно. В човека се възцарява тоталната Истина, и никакви спекулации на умът вече не могат да го отклонят от избрания път. Ако в Сферите вниманието се смесва долу в окръжността, то съзнанието пада в бездната на микрокосмоса, още повече фрагментира. В този момент Сферата заспива, а нейния фрагмент човекът не вижда цялостната картина на битието, а само неговите боклуци. Той повече не може да събере всички пъзели на животите от примитивното съзнание. За него малкия пъзел е целия негов живот, където всичко просто е добро и зло, черно и бяло. За него не съществуват по тънки градации на Светлината. Това са двете крайни проявления на съзнанието.
Бъдете Винаги В Любавта, Светлината, Истината И Мъдростта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар