Е можем да кажем, че нашата последна луна се явява изкуствен обект, за това има няколко неоспорими свидетелства. В последствие възможно е че и унищожените по рано луни Леля и Фата също са били със изкуствен произход. Във всеки случай, факта за наличие на възела Мидгард-Земя трите луни говорят за дългия период за подготовка за заселване на планетата. Подготовка към този експеримент е заел, не хиляда, а повече един милион години. На Мидгард- земя се е готвила екологична система, в която да живеят дълго колонистите. За обезпечаване на хранителните нужди били доставени растения и животни, били отделени ненужните земни видове. Косвени доказателства, които служат на този факт, че цели групи видове и растения и животни са се появили на Земята внезапно, т.е. не в процесът на еволюция. Оказва се в последните години , че горките ни учени се появяват все повече и повече основани утвърждения, че устройството на Слънчевата система е аномално, и (с това астрономите не желаят да запознаят хората) появи се версия, че тя е създадена… изкуствено. През септември миналата година били открити 168 планети в близост до тази звездна система. След това е добре да се види закономерността че колкото е по-голяма планетата толкова по-надалеко се намира от своята звезда. Тук какво се случва най близо до слънцето се намира малкият Меркурий. А орбитите на планетите-гиганти Юпитер и Сатурн преминават далеч от светилото. Разбира се има научни модели, обосноваващи се на такива аномални разположения. Но на практика, в телескопите, на астрономите подобни системи не са намерени. Има и други системи, подобни на тази да съществуват. Но-о учените все още не са ги открили когато си направят по силни телескопи, всичко ще се измени, но сега те само предполагат дори и в този модел се съмняват, колкото и очеваден да е. Действително в тази Слънчева система загадките са безкрайно много. Много от тях не е трудно да ги разберете, нямайки специално образованието. Но още много такива, за които да разберете съвсем не е сложно. Нужно е само немного да помислите. Ето движението на Меркурии е съгласувано с движението на Земята. От време на време Меркурий се намира в ниско съединение от Земята. Такова е положението, когато Земята и Меркурий се оказват в една страна на Слънцето. Това се повтаря през 116 дни, което съвпада със времето на два пълни оборота на Меркурий и се среща със Земята, Меркурий винаги е обърнат към нея от една и съща страна. Но-о каква сила заставя Меркурий да се равнява не на Слънцето, а на Земята. Или това случайност ли е? Още много странности във въртенето на Венера… Неразрешими загадки за учените таи и Венера. Защо в нея няма магнитно поле и радиационни пояси? Защо водата от недрата са тежки и разгоряването на планетата не се подава в атмосферата, както това става на Земята? Защо Венера се върти не на запад, както всички планети, а от изток на запад? Може би тя се е завъртяла със главата надолу и нейния северен полюс е станал южен? Или някой я захвърлил на орбита, завъртайки я предварително в обратна посока? И най поразителното, а за Земята още и вечна насмешка «утринната звезда»: с периодичност от 584 дни се сближава със Земята на минимално разстояние, оказва се в долно съединение, при това в този момент Венера винаги е обърната към Земята от една и съща страна. Това странно виждане на очи в очи, не може да бъде обяснено от точката на виждане на класическата небесна механика. Орбитата на Сатурн проявява резонанс 2:5 относително Юпитер. Известно е че орбитата на Уран обладава резонанс 1:3 относително Сатурн, орбитата на Нептун е с резонанс 1:2 относително Уран, орбитата на Плутон е с резонанс 1:3 относително Нептун. Оттук се вижда, че структурата на Слънчевата система е определил именно Юпитер, доколкото параметрите на орбитите на всички планети се намират в правилни с неговата орбита в съотношение. Връщайки се към темата на резонанса, е необходимо да се отбележи, че Луната също така се явява небесно тяло, едната страна на която постоянно е обърната към тази планета поне това се надявам да сте забелязали (какво точно означава това «равенство на периодите на обръщането на Луната в кръг около Земята периода на нейното завъртане около оста си)… А рекордьора по резонансни се явява, безусловно, Плутон и Харон. Те се въртят, винаги обърнати към едни и същи страни една към друга. В следващите стъпки ще разгледаме аномалиите на другите спътници, осовото въртене, което е синхронизирано с орбиталното. Такива има във голямо множество, а трябва да сме точни на почти всички. Синхронно се въртят в кръг около своите планети (постоянно обърнати една към друга страни) спътниците Земя, Марс, Сатурн (също така Хипериона, Феб и Имир), Уран, Нептун (Нереид) и Плутон. За здраво мислещите хора да знаете, че има и такива тази информация ще бъде напълно достатъчна за това здраво да се замислят за това и да стигнат до извода, че в природата такова количество аномалии и съвпадения просто не могат да бъдат! Че най големите планети не могат да се намират по нататък от звездите, отколкото малките. Че орбитите на всички планети не могат да лежат в една плоскост и не могат да представляват за себе си окръжност. Че разстоянието от звездите до близките планети не може да се изчислява по проста формула, понятна даже на ученика. Че не могат почти всички спътници да се въртят в кръг около своята ос синхронно с орбиталното въртене, т.е. цялото време да бъдат завъртани към своите планети на една и съща страна! Не могат! Това е абсолютно невъзможно в дивата природа!
Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдростта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар