Умът

Днес ще се позанимаваме със непослушните ви умове, които ги оставяте да ви въртят, както на тях им е угодно. Затова е необходимо точно и ястно да му заявите, че вие сте шефът, а не той. И тогава да го елеминирате той не ви е нужен е-ее не всякога. Когато ви е нужно да разделяте, то тогави ви е нужен. Когато е необходимо да съединявате, то той никак не ви е нужен. Някой, които все още не са опитвали ще кажат това е навъзможно. Н-оо има един Вселенски закон, които казва така ”Никога не съществува точка, от която нищо не може да се промени” Та когато решите да го елеминирате просто забравете за него, че съществува. Защото, когато вие мислите, то тогава вашето внимание, вниманието на вашето съзнание е съсредоточено във главата. А е нужно да бъде съсредоточено във сърцето. Защото нали се досещате там няма мисли. Съсредоточете го също така във някои други органи, където няма мисли. Ако вие правите това доста дълго време, то-о тогава вие ще почувствувате състояние извън умът. Вашия ум се включва единствено защото вие самите го включвате, направлявайки своето внимание, то тогава има енегия на вашето внимание във главите ви. Там, където се намира умът ви. Как точно се появяват мислите, вие сами можете да проверите, аз няма да ви убеждавам, защото вниманието ви отново се възвръща по навик във главата. Вие така сте свикнали да живеете. Вас така ви е научило обществото. Първо, какво правите, когато се събудите, ами включвате вашия ум. Не го включвайте от сутринта, когато това изобщо не е нужно. По просто казано не насочвайте своето внимание във главата си. Когато правите нещо например вървите по пъта си просто насочете своето внимание върху пътят. Направете това и открийте, че умът е сам по себе си, а вървенето е само по себе си. Това означава, че умът ви не участва във това. Вие просто се сливате със пътят и ставате част от него. А пък вниманието вече е като лъч. Вие така направлявате част от своята енергия за това, за да можете да включите определени функции или да осветите тези области, които вие избирате да изследвате. Ако няма направление на вашето внимание то тогава никаде и нищо няма да изследвате, тогава можете да достигнете състоянието на единство, състояние на не отделеност. Вие през цялото време ще се движете вниманието ви ще е относително към една единствена точка във вашия център във самите себе си. Ако не се движете вниманието ще е относително към тази точка, то тогава вие ще бъдете във покой и няма как да разделяте себе си и на това, към което се движе вашето внимание. Но ако вие се научите постоянно да пребивавате във вниманието си във центъра в себе си, а той е в сърцето, тогава вие ще престанете да се движите, ще престанете да се разделяте. Вие ще станете самата абсолютност. Вие ще се върнете във това състояние. А това означава, че вие няма да се развивате. Покоят това е отсъствие на развитие. Да-а всичко е във вас вътре във вас. Просто на вас не ви е нужно да бъдете където и да било на вас не ви е нужно да се развивате. Може просто да пребивате във самите себе си и да бъдете всичко. Има се предвид никъде да не се стремите, нищо да не избирате, нищо да не пробвате. Когато нищо не се променя. Вие да кажем изследвате, вкусовите качества на различни ястия и започвате да скучаете, ако не сте пробвали нещо вкусно. А представете си че всички вкусове изведнъж присътствуват във вас, и ако вие започнете да пробвате само един вкус, то тогава вие избирате от своето възприятие всички други вкусове. И във такъв образ ограничавате себе си. Когато във вас присъствуват всички други вкусове, няма как да скучаете без тях. Вие нямате тогава мисли. Те ще идват рядко ще идват, когато вие им позволите да дойдат. Ако изключете умът си тогава животът ви става извън умът. Умът не  може да събере животът защото не е качество, което е разделено, а цялостно качество тотчно, както Любовта. Любовта това е цялостно възсприятие. А възприятието е разкритие на своята божественност. Своята Божественна Пустота и своята Божественна Пълнота. Погледнете, ако във вас има пълнота, пълнота, а около вас е пустота, то тогава вие какво правите? Разширявате се съответствено, ако у вас има пустота, а около вас пълнота, то вие се стеснявате. Ако във вас има пълнота и извън вас е пълнота, вие тогава сте стабилни. Но-о въпросът за качеството на напълненност. Ако напълненноста във вас е повече от напълненноста отвън вас, то вие ще се разширявате отново. А ако напълненноста извън вас е повече от напълненноста от вашата вътришност, то вие отново ще се стеснявате. А има и още едно състояние. Когато във вас е пустота, и извън вас е пустота. Това е състоянието на покой. Всичко останало е състояние на движение. И във всеки от случаите вие избирате един от тях. И във такъв образ Абсолютът на Напълненност познава своята пустота, а Абсолютът на Пустотата познана своята напълненност. И всичко това е единен процес. Състоянието вътрешна пустота и пустота  на стесняване това е за състоянието на пълния покой, пълната безметежност на битието. А битието това е осъзнаване на себе си. Кои сте. Осъзнаваш себе си. Всички.Тогава вие сте спокойни. Значи във вас е пустотата и извън вас е пустота. Всичко това е отсъствие на всякакво налягане. От вън и от стесняването. Вие не се разширявате и не се стеснявате. На вас нищо не ви пресира, и вие нищо не пресирате. Всичко струи чрез вас, както чрез пустотата. Пустотата, която пропуска чрез себе си своята пълнота, разкрива във себе си своята пълнота и отново я прави пустота. Разбрахте ли сега къде е трикът? И не се опитвайте да анализирате това със умът си. Как може умът да проанализира пустотата. Анализът това е разделението на частите. А у пустотата нама части. Познанието на пустотата е невъзможно чрез анализ. Затова вие през цялото време разкривате във пълнотата в битието  пустота и в пустотата пълнотата на битието. Днес май ви побърках умовете? Всичко около вас и вътри във вас има просто съчетание пълнота и пустота. Но-о когато това се съединява, то тогава се ражда ново качество на възприятие пълна пустота или пуста пълнота. Същата Божествена Пустота, в която има всичко. И няма нищо едновременно. Свободата на избора има част от пустотата. Свободата има пустота. Вие сте свободни в това число и от избора. Това е висшото състояние на свободата. Не ви е необходимо да избирате, и вие не зависите от избора, вие не зависите от наличия или отсъствия на свободния избор или въобще от наличния избор. Защото тогава във вас има всичко.

Бъдете Винаги В Светлината, Любовта, Истината И Мъдростта.