Освобождавайки се от чувственото начало, умственият проводник все повече и повече започва да доминира над смъртната природа на човека, превръщайки се в негов водач и средство за самоосъществяване на неговата свободна воля. Но за да достигне това ниво, Умът трябва да подчини всички прояви на неукротима страст, които държат в плен Волята на човека, защото докато нисшият астрален принцип не бъде успешно трансмутиран във висшите, земните желания и нискокачествени емоции ще подчинят волята на човека. Менталното тяло на средно развит човек се състои от по-фини съединения, които са част от четирите подразделения на нисшия умствен план с голямо преобладаване на Материята на третото и четвъртото подразделения, които са по-съвършени по състав от второто и първото нива. Благодарение на това такова тяло става по-отзивчиво към висшите интелектуални прояви, към фините вибрации, идващи от Красотата и Хармонията, въплътени в изкуството и способни да предизвикват у човека само чисти вибрации на висши емоции. Аспектът на душата, облечен в такова ментално тяло, вече има много по-голяма възможност и по-пълно се проявяват в плътния свят. Поради факта, че тялото на такава Душа се състои от частици Материя, присъщи не само на менталния, но и на по-високите астрални и физически планове, диапазонът от вибрации, достъпни за нея, значително се разширява и импулсите, достигащи до нея от висшите Сфери на трите свята образуват по-фина организация на неговите тела-черупки. Логичното и последователно мислене, пропито с безкористност и вътрешна Истина, пречиства Ума от нисшето чувствено начало и води човека към повторното обединение с неговия Висш Аз. Пречиствайки и развивайки Ума си, човек го прави все по-мощен и надежден проводник на добрата си сила за околните, защото нищо не се предава толкова лесно за другите, колкото вашите мисли. Вече знаете, че всички вие сте буквално в плен на всякакви Мисловни Форми и Мисълформи, които не само ви обграждат с плътна стена, но и ви затрупват. Ако умът на човек работи мудно и неконкретно и не е в състояние да генерира мощни поколения от собствените си мисловни форми, тогава в него много лесно навлизат мисли на други хора, при това далеч от най-доброто качество. Ако дейността на Ума е активна, определена и положителна по природа, то той ще привлича само подобни Мисли от Космоса, отблъсквайки злите и негативните. От качественото съдържание на вашия Ум, от нивото на вибрации на умствения багаж, който сте натрупали по време на вашия земен живот целият характер на бъдещата ви посмъртна Съдба зависи от силата и богатството на вашето съзнание и от качеството на субстанцията на вашето ментално тяло. Всичко личностно-примитивно, продажно-страстно и здраво свързано с грубите материални форми веднага се неутрализира заедно с бившата земна личност в нисшите Астрални Сфери и само съдържанието на над-личностното Съзнание се оставя да остане във Висшите светове. Всичко, което вие, без оглед на вашия егоистичен егоизъм, сте обмислили, разбрали и възприели, целият духовен опит от вашия земен живот е събран в менталното тяло и целият ви посмъртен живот в менталното преминава във факта, че всичко това донесе от вас материално, целият ви житейски опит се преработва в духовни Сили и духовни качества, в способности и таланти, в свойствата на вашата безсмъртна космическа индивидуалност. Цялото ви посмъртно бъдеще изцяло зависи от качеството на материала, който сте донесли със себе си във Финия свят. Това, което много смътно си представяте като някакво "райско блаженство", зависи изцяло от това какви Мисли, какви чувства и какви стремежи са изпълвали Душата ви през земния ви живот. Ако те са били с положително качество, тогава ще имате всички шансове за успешно и активно творчество във вибрациите на висококачествените реалности, но ако са били незначителни, дребни и отрицателни, тогава няма да трябва съзнателно да изпитате блаженството на Висшите светове, защото високите вибрации на духовния свят няма да намерят отговор в примитивната енергийна структура на вашата Душа. Личното съзнание, въплътено във физическото тяло на човек, е като че ли полузаспало, в позицията на роб на биологичен организъм, смътно възприемайки импулси, излъчвани от Висшия Аз, творчески процес, наречен „Живот“. Съзнанието е активирано, тази негова вътрешна игра „светлина-сянка” формира цялата сложна гама на същинското Съзнание личност, пробудена в условията на всеобщото й поробване от физическото тяло. Това активиране става в няколко посоки. Чрез сетивните органи (външно докосване, зрение, слух, обоняние, вкус и вътрешно докосване благосъстоянието на физическия организъм) в съзнанието идват вибрации, които се различават в различни честоти на трептения за единица време. Тези колебания нарастват на някои фази на вълните с моменти на съзнание, а на други с моменти на безсъзнание. Налагането на всички тези вибрации една върху друга отваря в предишното сънливо Съзнание прозорец към външния свят, видим, чуваем, миришещ, осезаемо. В същото време се отваря прозорец към вътрешния свят (благосъстоянието на организма заедно с неясното самосъзнание). Но за разлика от външния физически свят, във вътрешния свят човек няма пет сетива, а само едно вътрешно осезание. Други органи на вътрешните сетива спят дълбоко в съзнанието на неразвития човек (дори с развитието на интелекта в неговата логико-математична и филолого-лингвистична форма). Само духовното психообучение е в състояние да разкрие фините сетивни органи в човека вътрешно зрение (ясновидство), слух, обоняние, осезание, вкус и да събуди вътрешното самосъзнание. Висшето "Аз" в състояние на свобода, а не робство на физическото тяло. Тогава духовно пробуденото Съзнание възприема грандиозните и красиви живи светове, всеки опит за намек за които на хората, затънали в блатото на вулгарния материализъм, ще изглежда нищо повече от празна фантазия. Чрез активна дейност във външния свят, в условията на нейното вплитане в различни взаимоотношения на хората, Човешкото съзнание пропуска през себе си натрупания в такава дейност опит, част от който е кодирането на пряко съзнателна информация с помощта на устната реч и писмени думи. В същото време човек възприема движението в специфични форми на проявление, разкриващи му конкретно пространство и време, хора и различни взаимоотношения с тях. Словесното кодиране на информацията придобива относително самостоятелно значение, наситено с абстрактно значение, получено като най-общата ориентация на субекта към онази група специфични възприятия от същия тип, по отношение на които абстракцията и вербалното кодиране на формираната абстракция се извършва. Елементарни примери за такива абстракции човек, дърво, животно, къща, река, дъжд и др. Абстракцията не означава конкретно дърво или река, дърво или река като цяло. Абстрактно-словесното мислене, възникнало на основата на личностно-обществената практика на възприемане на спецификата на обективния свят, се откъсва от основата, която го е породила и се затваря в себе си. Абстрактното мислене възниква в най-чистата си форма, действайки в абстрактния свят, прибягвайки до вербално-знаковото мислене само, като помощно средство. Но в математиката и формалната логика самите знаци също са абстрахирани. Цялата информация, натрупана на четирите етапа на развитие на мисленето, се съхранява не в мозъка, а в паметта на менталното тяло. В последния се развива умствено клише за тази част от мозъка, чрез които се осъществява възпроизвеждането на словесно-знакови обозначения, както на сетивно-конкретна, така и на абстрактно-семантична информация, принадлежаща на Менталния свят. Когато човек мисли, той чрез усилията на волята активира онези биотокове на мозъка, които са свързани със съответния участък от неговото мисловно клише, в което се съхранява и активира в процеса на мислене словесно-знакова информация. По този начин с помощта на мозъка човек се свързва с едно или друго отделение от информация, намиращо се в Менталния свят и възприемано вече не с помощта на мозъка, а чрез менталното тяло. Когато един интелигентен човек е вътре в състояние на умствена пасивност, той трябва да преодолее значителни усилия, за да хвърли своето Съзнание в една или друга част от Умствения свят за повече или по-малко дълго време. Достигайки това място, волевото съзнателно начало вече оперира с ментални абстракции и техните словесно-знакови обозначения, съчетавайки с този участък от менталния свят съответните участъци от менталните клишета на мозъка. За менталното тяло този най-фин съд, който позволява на Съзнанието да пътува през Менталния свят (или, което е същото абстракциите и Мисъл-образите на Ментала да се вливат в менталното тяло), е характерна способността за наслагване на някои участъци на Мисловният свят (абстракции, мисловни образи) към другите, а понякога и много. В същото време част от информацията се изтръгва от менталното тяло от менталното или чрез някой от каналите на интуицията, или чрез причинно-логическа връзка. По този начин, в една част от менталното тяло, стотици и хиляди логически абстракции и мисловни форми могат да се комбинират и припокриват една друга, които чрез съзнанието на безплътни чакра личности непрекъснато влизат в ментална реакция една с друга, правейки възможно за тези личности да се проявяват, както в условията на физическата реалност, така и в условията на собствената им реалност (чрез конкретизирано въображение, ярки фантазии, запомнящи се сънища и др.). Менталното тяло има своя собствена йерархична дълбочина, чиито по-ниски стъпала съответстват на безплътните лични съзнания на седемте вибрационни енергийни нива на Манипура чакра. В тях, сякаш в мисловен котел, стотици и хиляди всякакви мисловни абстракции и Мисъл-образи моментално се „смилат” и „стопяват”, за известно време се свързват в единна система, която позволява на въплътения човек едновременно да се задълбочи и ускорява мисловно-познавателния процес и значително разширява неговия. В настоящия най-важен период от човешката еволюция на Земята, всеки човек няма повече задачи важни и неотложни от разширяването на собственото колективно съзнание до нивата на свободно и естествено възприемане на себе си в универсалността на Единното творение. Под универсалност има предвид, разбира се, не само широките ви връзки с приятели, роднини и любими хора, които са ваши дългогодишни спътници по земната карма, но и отношението ви към цялата Природа, която ви заобикаля с нейните три низши царства, до най-близкия Космос и Вселената като цяло. Трудността на тази задача се крие и във факта, че на всички ви остава много по-малко време да преминете от „Аз” мисленето към „НИЕ” мисленето, отколкото си мислите. Дори и да не разбирате съвсем, но поне Веднага щом почувствате необятността на човечеството, като система, тогава трябва да имате огромна нужда да влезете в универсалния План за развитие с максимална полза и да се опитате да изпълните задачата на вашето въплъщение възможно най-добре и напълно.
Повече за това по-късно. Затова
Бъдете Винаги В Светлината, Любовта, Истината И Мъдростта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар