Историческия избор

Разбира се всичко не е така просто,
Еволюцията е процес – вечен!
Днес се оказа възможен,
Хаосът ще направи края!

Планетата – огнище на еволюция!
Оказала се в ръцете на сатанизма!
Хиляди години окупация,
Развитие на капитализма!

Капитализма – нищо от Бога!
Няма в нея еволюция на Духът!
Мамона закрил пътеката,
Животът – Духовна мъка!

На Бога е нужна помощ!
На Мене е нужно хорското желание!
Тогава АЗ ще отворя пътеката,
Духовно процъфтяване!

Хората в хватката на Мамона!
Не желаят да знаят за Бога!
Държат монети в кърпа,
Към еволюция няма пътека!

Има религии и разни!
На хубав вкус и желание!
Говорят слова важни!
Отпускайки грехове, пожелание!

Всичко под прикритие на Бога!
Но, под управление на Сатаната!
Светът се развали в края на краищата!

Не осъзнавайки своята вина!

Вината лежи на повърхността!
Живота е разменян за монети!
Някой проявяват лоялност!
Единствено в последния момент!

Ние няма да излезем от Историята!
Говорят постоянно!
Хората в Духовна агония!
Живота оказал се напразно!

Живота на хората – това е поле!
Богато не на трева – завети!
Идващите, повишават дела,
Подготвени за нови – отговори!

Ето и това е – еволюция!
Безкрайната цел на познанията!
За хората мотивация,
Разкриват други знания!

Мамона абортира еволюцията!
Монетите абортират познанията!
Оказва обезщетения ,
Отсъстващи от Духът знания!

Светът в Духовен застой!
Всичко говори за измама!
Не е било нищо подобно!
Хорта като в унес!

Кажете, какво е нужно да се направи?
Каква акция да се предприеме?
За да могат хората да поправят,
Духовно завъртане и задръжка?

Еволюцията – не е революция!
Противоположни помисли !
В Духът е нужна еволюция!
Разбира се без зъл умисъл!

Необходимо е Единение в Дух!
Който на Планетата желае?
Повтаря се за хората храната,
Ако Духът не се размрази!

Кой е длъжен да каже на Планетата!
Че Духът е важен за Материята?
За неверието всички са отговорни!
Без Любов – живота е изгубен!

Да кажете можете единствено вие!
Пасионарността и дава Право!
В това е и сърцето на мисията,
Водещ човечеството към Истината!

Амин.
Отец Абсолют.

21.02.17

Изпълнение

Само спокойствие!
Мъдри представи!
Животът – трудно удоволствие!
Разумът натрупване!

Ритъмът набира сили!
Никакви отклонения!
Нищо в ляво!
Целта – достижение!

Достижение Хармония!
Между хората и с Небето!
На Планетарните територии!
Моделът ще направи истинска история!

И никакви дискусии!
Дискусиите – за политиците!
Насочване вкусили,
С Бог вече не е политика!

Създателя не играе в играта!
Времето няма жалост!
За хората – би било!
Ще бъдат творци даже незначително!

Колелото показа Историята!
Вие пишете страница,
Никакви алегории,
За властите ще се окаже небивалица!

Но, всичко – по сценария!
Предупреждения имаше!
Практически без битки!
Хората към Домът приплавали!

За сега никому не е ясно!
Какво се е случило в Рус?
Нападенията са напразни!
Вече има Планетарен Месия!

Очакванията се оправдаха!
Рус отвори Сърце!
Някои се досетиха!
При откриване на дворците!

Вратите се откриват за Воините!
Живеещи заради хората!
Любов, носещи вълни!
Ритмите, за да са ясни!

Постепенно ритмите ще се  утвърдят!
Необходимост ще стане!
Обстановката ще се разреди!
Друго човечество се появява!

Всичко ще се случи в 17-а!
От Февруари до есента!
Побързайте в 12-м!
Не сте били готови сами!

Сега всичко е дошло наведнъж!
И Рус, и Планета!
Телепортацията стана база,
Информация без вендети!

Промисъл без разсъждение!
Пътя е определен от Небесата!
Други изгледи няма да има!
Живота ще се напълни със ЧУДЕСА!

Но, ЧУДЕСА реални!
По рано не недопустими!
Терора на властите е банален,
И религиите са интригантни!

Няма да има повторение!
Мъглата в Душата е преминала!
Няма робска повинност!
Програмата е определена!

Програмата ви е ясна!
Съгласувана със Създателя!
Ролята е прозвучала разбираемо!
Разбраха го и жителите, гражданите!

Амин.
Отец Абсолют.

18.02.17

Много отдавна ние сме били ЕДНО. V

И когато вие се справяте със повикване на социумът, уравновесявайки в себе си плюсовете и минусите, вие усилвате Волята, която тласка вашето внимание към пробуждане. Колкото е по голям опитът у човека, толкова е по силна неговата Воля, а значи, повече е увереността в себе си и неокротимо е намерението. Всички проблеми в живота идват от недостиг на лични сили. Слабата лична сила притегля повече негативни опити за изправяне на ситуациите. В това време вас силно ви подхвърля в махалото на живота от полюс към полюс. Живеете едни ден където кривата ви довежда до слабо здраве и постоянни неудачи във вашия живот и също така в отношенията ви със хората. Чак тогава започвате да разбирате, че с вас не е нещо така както трябва, но-о вас вече окончателно ви е превзела някаква смъртоносна болест, или силен стрес. Намирайки се в ступор от шока, вие инстинктивно се гмуркате вътре във себе си, за да разберете, какво се случва със вас. В вас неосъзнано се открива наблюдателя. Наблюдавайки за своите чувства, към вас тогава идва смирението. Смирението ви дава приемане на себе си и светът такъв какъвто е той, очиствайки излишъкът суета и борбата със самите себе си. Освободилата се енергия повече не се поглъща от паразитните съзнания, а увеличава вашата лична сила. Силната Воля в баланс със смирението, развитата интуиция, доброто сърце с остър интелект, а също така мощния инстинкт за самосъхранение това е джентълменския набор на зрялото съзнание. Зрялостта това е още и доверие към своите усещания, а не подражание на общото мнение. Осъзнатия човек се опира на своя личен опит придобит в многото инкарнации на земята приемайки решения, а не на авторитети. Още по-малко, в зависимост от емоциите, а повече логики в постъпките, които позволяват по-добре да бъдат съхранена енергия за живот. Човек по-малко е свързан със общата карма на социума. У него е повече смирение пред живота от разбирането на това, че човек и неговите творения са само сянка на създателя. Той приема свършилите събития, като длъжни да станат, така както и вече не вярва в случайности. В това време, както незряло съзнание се опитва да вземе всичко под свой контрол. И ако у него нещо не се получава, то вината я прехвърля на случайни обстоятелства. Зрялото съзнание това е колосалния опит на Душата в плътния свят, който се проявява в човека във вид на Мъдрост. Тази Мъдрост произхожда от самото негово същество, а не от човешките университети.  Когато сте осъзнани, когато у вас са балансирани противоположностите, тогава вие ще се измествате от реалността на социума. Вие повече емоционално не сте въвлечени в играта от несъответствията на честотите. В това време на вас ви остава единствено да мимикрирате, за да удържате видимия контакт със колективното съзнание. (Запомнете всеки човек има индивидуално съзнъние. Колективно съзнание имат живатните). А това прилича на това, как вие като възрастни се държите със малките деца. Вие се пристроявате към тях, за да намерите със тях общ език. Можем искрено до се смеете, получавайки удоволствие от играта, но-о вашето реално внимание се намира в възрастния свят. Вие винаги помните, че това е временно и вас ви чакат неотложни дела на възрастни. Вътре в вас има тотална увереност, че детския свят за вас вече не е достъпен, защото вашето възрастно тяло и многогодишния опит говори за това. Вие можете само временно да се гмуркате в детството, използувайки играта. От друга страна зрелостта не дава никакви гаранции, и винаги има опасност да се заиграете и «попаднете в детството», емоционално навлезли в играта. А умът в това време ще ви убеждава, че това е изкуство на маскировка. Затова, когато човек живее, не е важно, как той ще се придвижи на пътя на осъзнаване, той винаги ще чувствува върху себе си въздействието на дуалния свят, ако позволи. Единствено трезвеността може да го удържи от поредното падение в сън във този свят.

Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдростта.

Много отдавна ние сме били ЕДНО. IV

Слънчев, Светъл И Прекрасен Е Ржденния Ти Ден

Блясък на новите знания или падане в безсъзнателност. Това е общия принцип за всички съзнания. Не е важно, обладават ли то физическите тела или плазмата. Бог на небето, а човек на земята. Движението на съзнанието става единствено в моментът на шока на Духът, когато неизвестното, разклати купчина емоции в човека, отпечатвайки се на неговата физическа реалност. Необикновените енергии стряскат целия организъм от мозъкът до червата, въздействувайки на мисленето на човека и на неговите постъпки. У човека се ражда нова картина на светът, качеството от която зависи ресурсите на неговата съзнание. И колкото повече енергии постъпват в него «окръжността», толкова е по широк диапазона на възприемане. В момента на движението съзнанието разсипва старата «картинка», и на смяна към него идва друга. Между границите «картинка» съзнанието преживява нирвана (бял шум). Когато съзнанието бодърствува, винаги възникват образи. А кои образи са истински, кои не, човек решава съгласно нивото на своето развитие.  Съзнанието се  развива на пристъпи (циклично), а не линейно както твърдят някой. Това, което вие считате за ръст, винаги само е преработка на информация, съхраняваща се във вашето подсъзнание още със миналите въплъщения. Вие от живот във живот повтаряте един и същи опит, докато не го изучите окончателно. Този навик със времената лежи в подсъзнанието и «се презаписва» със времената. Затова, в новите въплъщения, при определени обстоятелства, вие може да изпитате озарение от постъпващата информация. Това е този миг, когато споменавате забравено знание.

Тук се откроява ефектът дежавю. Вие постигате единствено това, което го имате в базите данни на вашето подсъзнание, не само на човешкия, но и на други ваши осколки, запратени в паралелни светове. Когато се сблъсквате със невидемости, то вашето съзнание не може това да го класифицира, или просто да се каже, не вижда. Например, четейки тази статия някой ще осети познати преживявания, и неговите чувства ще изтласкат от подсъзнанието отдавна забравен опит. Или, на обратно, няма да има точки на съприкосновение, информацията ще  бъде чужда. Вие не всякога можете да си обясните на себе си за внезапно нахлуващи чувства, проясняващи вашия разум. Благодарение на озарението вие можете да избегнете негативните или претегляните позитивни опити, назовавайки това интуиция. Хората у които има малко земен опит в подсъзнанието, постоянно попадат в преработки, повторения не чувствувайки, че ги чакат разочарования, или голяма драма. После скачайки зад предела на «окръжността» съзнанието, разумът и тялото човек се пренасища от неведоми енергии, и е нужно време, за да се адаптира. В това време физическото тяло получава разклащане, а новите знания вълнуват емоциите и разумът, и е нужно време за да може всичко, което се е разтресло да се успокои до самите най-малки клетки, атомчета и субатомчета. За всичко това може да заминат няколко въплъщения затова от цикличността вие няма да си тръгнете. Цялото мироздание живее съгласно циклите, и после енергийния подем винаги настъпва спад. Но спад не в това разбиране, че вие се откъсвате назад, а в необходимостта за отсрочка на вашите клетки, за да има пауза за преработка на новата информация. В това време вашето внимание и постъпващата енергия се поглъща от тялото , и така вие се заземявате. Работейки със различните енергии в телата си, вие усилвате вашата Воля. Волята това не е Светлина озаряваща, а тъмна материя, която тласка и обръща съзнанието на своите гравитационни сили. Това е особен вид енергия, която не се дава просто така. Волята расте във вас чрез преодоляването на пасивността на съзнанието в плътния свят на материята. Без Воля вас интензивно ще ви хвърлят по синусоидата на живота, така както няма прът за ядрото, удържащо вашето съзнание в баланс. Съзнанието е инертно по своето същество само Намерението и Волята му придават движение. Волята това е личната сила, която крепи всекидневно опита. Нали вие ежедневно работите с Волята, но-о това не го осъзнавате. В духовния план, в момента на заземяване новите енергии ще ни се струва, че падате. В това време във вас остават «божествени картинки» вдъхновени преживявания на висшите състояния на съзнанията. На нивото на материята Духът ще ви проверява за издръжливост и търпимост, подхвърляйки ви житейски проблеми.

Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдрастта.

Времето на еволюция

Сега вече точно НЕБЕТО,
За много ще се разкрие Ново!
И да пропадне няма,
Остава, на което е готово!

Който е готов в Бога!
А който се връща в себе си!
Разделят се хората в сбор,
На «ЗА» и «ПРОТИВ» Мене!

Натрупа се твърде много,
«Конюшните» не разровихте,
Затова се разделя общата сума,
Не всички ще смогнат Духът да намерят!

Но, времето за намиране е видно!
Планетата започна танц,
Последния за вас, обидно,
Който се казва «край»!

Повярвайте, съвсем не е танго
Съвсем не е тиха музика!
А гръм разкъсвайки мантията,
Но без зъл умисъл!

Просто дойде времето!
Древните предупреждаваха!
Нужно е да се приеме бремето,
Което всички чакаха!

Не беше нужно да чакате,
А да воювате с греховете,
От очакване няма печалба,
Спасението: бой с врагът!

Врагът – това сте вие самите!
Повярвайте, няма врагове външни!
Вие пред себе си сте на тепиха,
Вашия живот – има вечност!

Проявеното – това е живота!
А по точно, само неговата част,
Важно е в учение  да бъдете,
Училището не бива да проспивате!

Поемане на куп ангажименти!
Грешки не считани веднъж!
Те и хората мъчат,
Не помагат ни един път!

През Февруари е нужно да се готвите!
АЗ говорих много пъти!
Може отново да се удивлявате,
Но това е ПОСЛЕДНИЯ разказ!

Запомнете, че Рус – първа!
За съжаление – единствена!
Разбира се, Тя – вярна!
Но, съвсем не е войнствена!

Днес е нужно упорство,
И Велика МЪДРОСТ –
Ново МИРОУСТРОЙСТВО,
Обединяващо всички в Премъдрост!

Изменението няма да спре!
Както няма да спре еволюцията,
Остава да се улови моментът,
На Вътрешната революция!

Миг – Велик и Свят – последен!
За когото ще се намали Светилото!
От много ще останат следи,
Особено от Духовните вампири!

За готовността вече се говори!
Тя е обявена – ПЪРВА!
Воините към това се готвиха!
Това е възможност вярна!

Звънецът зове: НАЧАЛО!
Февруарска революция!
По-старото – всичко пропадна!
По-новото – ЕВОЛЮЦИЯ!

Не повтаряйте грешките!
Времето е съвсем друго!
Рус не е на отчупване!
Човечеството строи Новото!

Амин.
Отец Абсолют.

09.02.17

Много отдавна ние сме били ЕДНО. III

Медицината, която лекува, може също така и да осакатява. А обществените институти възвръщат псевдоинтелигенцията, която повече от своя ум нищо не вижда. Политиците обичат да говорят за Истината и Справедливостта, а сами постоянно лъжат своя електорат. Зад маската на добродетеля може да се крие корист, а зад фасадата на Любовта банална привързаност. Знаейки причудливите излишни украшения на живота, неговата противоречивост, вие вече не би трябвало да се придържате към конкретни лъжливи образи или събития. Балансирайте на острието на дуалността, е-е не може да бъде идеално, това което отвлича вниманието от Истината в някои илюзии, където всичко е така просто. В тази утопическа реалност умът (обичайно е там, където вас ви няма) живеят щастливи хора, къпейки се в изобилие. Там творят велики писатели, актьори, политици, философи, светци, у които не може да има пороци, защото от какво те се нуждаят, какъв е идеалния укор за несъвършените. Винаги може да упрекнат човека, казвайки му неговите недостатъци, показвайки за пример някой образец. Идеали са нужни, за да привържат човека към конкретния образ и поведение. Ако, например, аз за нещо пиша, то винаги ще се намерят критици, които, опирайки се на авторитетни източници, ще покажат моята непросветеност. Но ще има и такива, които ще започнат да ме идеализират, създавайки нов идол за себе си. Но ако аз не съответствувам на техните очаквания, то бързо ще го отхвърлят, като недоразумение. Ето защо много «гуру», знаейки апетита на хората и техните идеали, не предотвратяват своите ученици да правят от него кумир. На обратно, всячески поддържат своя образ на духовник, така както за него е добре да го храни. Настоящия “мастер” хубаво претендира пред глупавите, как ще се проточи самото му тежко бреме, наложено му от «напредналия».  От друга страна, иска ви се да ви водят и указват пътя ви, за да може отпред да бъде нещо светло и възвишено. Това е законът на еволюцията притегляйки ви към Светлината. Но-о, стремейки се бързо да еволюционирате, може леко да се подхлъзнете по тънката линия на трезвеността в друга крайност и хоп инволюция. И тогава е сложно да разберете на коя точно страна сте. На вас може да ви се окаже, че вие летите в религиозен екстаз на края на Светлината, но в същия случай блажено да падате в пропастта на материята. Разберете еволюцията не е революция, когато се иска Сега и по-бързо. А бавно съзряване във времето.  Връх и ниско винаги има и ще бъде във вашето съзнание засега вие сте изложени на еволюция. Това е уловка на Духът. Полярност няма в статичните нирванически светове, когато съзнанието почива. Затова в съзнанието ви винаги има точка на препратка и съблазнителна точка далеч . Нисходящите и възходящите потоци това са енергии движения плюс и минус, от които вие никога няма да се избавите, даже в енергийната вселена, където няма материални форми. У вас в съзнанието винаги ще останат ориентирите на четирите страни на Светлината, иначе няма смисъл във всичко това. Ако има смисъл, значи, има и ориентири на законите на вселените. А също така и «ада» и «рая» винаги ще ви преследват вътре във вашето  съзнание, защото, това е моркова и пръчката на еволюцията. Когато се отклонявате от предназначения курс на Душата, то, попадайки в точката на «трезвеност» вие изпитвате «адски» мъки на съвестта от неизпълнените уроци. А когато вие хармонично следвате своето предназначение, то тогава изпитвате усещането на щастие.  Развитието на съзнанието това е не само възторжено чувство, но и митарство на Душата. Каквото е в низкото това е и на върхът. Животът ви става практичен само тогава, когато вие това го осъзнавате т. е. не просто тъпо да живеете, а да наблюдавате себе си, за своите реакции на жизнените ситуации и да се стараете да уравновесите в себе си конфликтните енергии. Емоциите това са лакмусовите хартийки, на които е видно със какво ще работите в тази, или онази минутка. А вашите желания ще ви доведат там, където ще получавате най-много важни уроци. Работейки над себе си, човек работи с микрокосмоса (подсъзнанието), осветява неговата осъзнатост. В същото време, самия човек се явява микрокосмосът за Сферите (висшия АЗ), които също се опитват да опознаят своята същност. У нея има свои проблеми с подсъзнанието, да кажем, с такива като безсъзнателни фрагменти. Внимание този фокус на съзнанието. В метафизиката това се определя, като точка в центъра на кръга. А кръга символизира ограничеността на съзнанието. Движението на точката вътре в кръга на върхът, в низкото, в дясно, в ляво и има работа за вниманието. В моментът на движение вниманието захваща нови координати на опита (реалността). Низходящите и възходящите потоци, пронизващи Сферата, използуват вниманието за нейното движение. Събирайки противоположните потоци във един фокус, затваряйки ги заедно, вниманието става устойчиво. В този миг неговия фрагмент човекът го изгаря огън отвътре (възнесение). Тези факти може да се кажат, че Сферата окончателно е съзряла и на нея повече не са и нужни хуманоидни фрагменти за  израстване. Каквото правите смесва се вниманието на Сферите към връхния край на окръжността, толкова по силно възходящия поток ще изтласква съзнанието към границата на пашкула. А в това време низходящия поток ще бие навън Сферите. От двата вторични труса тласкани тласкани към стените пашкула отънява, за сега не се образува цепнатина, чрез която отвътре в пашкула да се провира новата енергия (квантовия скок). Човек в това време се пробужда от материалния сън. В неговия разум се вливат нови знания, които могат да бъдат страшни за него. Човек изпитва стрес, когато неговото съзнание избухва чрез границите на старото възприятие. Старото винаги се бои от новото. Но-о със времето новото знание обира всички противоречия във съзнанието, правейки битието цялостно. В човека се възцарява тоталната Истина, и никакви спекулации на умът вече не могат да го отклонят от избрания път. Ако в Сферите вниманието се смесва долу в окръжността, то съзнанието пада в бездната на микрокосмоса, още повече фрагментира. В този момент Сферата заспива, а нейния фрагмент човекът не вижда цялостната картина на битието, а само неговите боклуци. Той повече не може да събере всички пъзели на животите от примитивното съзнание. За него малкия пъзел е целия негов живот, където всичко просто е добро и зло, черно и бяло. За него не съществуват по тънки градации на Светлината. Това са двете крайни проявления на съзнанието.

Бъдете Винаги В Любавта, Светлината, Истината И Мъдростта.

АЗ съм странно ДЕТЕ АНЯ КАРЛОВА

Аня Карлова се е родила през ноември 2007, сега тя е на 9 години, а стихове тя пише от 3-третата си година. В 4 тата и година вече е била издадена нейната първа книжка. Диагноза: ДЦП, спастична тетрапареза, симптоматична епилепсия, двустранна атрофия на зрителните нерви, загуба на слуха II ст., дълбока задръжка на психомоторното развитие.

Ето какво Аня пише за себе си: » Аз съм странно дете. Обичам кукли и Пинк Флойд. Пиша за вечното и не мога да заспя без мишока Саша. Него го назовах в чест на моя другар Саша. Той също е особен, но е шумен и вече пълзи. А аз все още не. Мене това твърде не ме вълнува. Това твърде вълнува мама. Аз това го зная, как ще бъде. А тя не. Тя е всичко мое. Тя ме въвежда във светът на хората. Не зная, защо и е нужно това. На мене и във своето не ми е лошо. Но ние се сговорихме за това, че ще бъдем независими и страхотни. Удобно. Ето и вървим…

Така откъде сам аз? не зная. Зная, че ЛЕТЯ ЛЕСО, ОТКОЛКОТО ДА ХОДЯ и какво да ОБИЧАМ СЕГА!. Утре няма да бъде. Това са моите първи стихове. Всички охкаха и ахкаха се питаха, откъде аз съм могла да взема всичко това. Но как те да разберат че аз не съм ги взела, а ПРОСТО ЗНАЯ. Те — това не искат да знаят. За тях е страшно да летят. А за мене е страшно да ходя. Как да бъде? ето и аз не зная. Те ме учат да ходя, а би било да попробвуват сами да полетят. Но с вълци да живееш… Но като е дошла тук трябва да ходи….»

А ето, какво пише майка и: «Аз сам Таня. Аз съм майка на две прекрасни момичета. Голямата, много любимата ми Женя. И по малката Аня, която от известно време нарича себе си принцеса. Това е много свойствено за четиригодишно момиче. Но Анка е особена. В най широкия смисъл на тези слова. У нея има толкова диагнози, колкото няма у всичките и родители и сестри взети заедно. Тя е от тези деца, които имат нужда да наблюдават светът от страна  и разсъжденията и, и стиховете и са съвършено особени. Стиховете се появиха не отдавна. Не измина дори и година, когато тя написала своето първо слово. И измина година, когато ние, накрая забелязахме, че тя самостоятелно чете типографския шрифт (тя през това време направи 3 години). Тогава и дойде  умението да чете книги. Със четенето ние не се занимавахме заради самото четене, а заради стимулацията и развитие на зрението. Като необичаен ефект пък той дойде, като четеше със страшна скорост (тя четеше 10-20 страници за една минута). А да пише с клавиатура ней са я учили, че ще е по добре да общува в семейства със неговорящи деца. Тук се явиха стиховете… Тя пише (по нататък ще употребявам словото «говоря», защото тази нейна реч, е единствено отличаваща се от това, което тя пише), така тя говори, че стиховете идват от космоса. Аз не мога да намеря друго обяснение за това, че в тази малка глава се раждат мисли, свойствени за хора, преживяли не едни и не две десетки години. Как това няма да е странно, детството на младите се добавят от възрастните…Ние работим с нея ден и нощ.…»

От записите в блога на Ани:  «Я знаю про Любовь все. Вам кажется странно, что такая маленькая — и про Любовь. А я только ей и жива. Не про ту любовь, где люди встречаются расходятся. Это не так интересно. Я про любовь как энергию жизни. Она сиреневая, когда спокойна и черно лиловая, когда в гневе. Она приходит не ко всем. И их обделенных сразу видно.Они грызутся и злобствуют. и провоцируют конфликты. И просто вампирят,  кого только можно. Им не хватает энергии эмоций. Эмоции любви — самые сильные. А эмоции страха и боли и обиды яркие, но слабее и питают ненадолго. Если сравнить с едой, то это как питаться только острым и сладким. Сначала много ощущений, а потом быстро снова голод. Потому что такая еда не насыщает и к тому же истощает ресурсы. А любовь она как хлеб и каша. Всегда вкусно и без нее никак. Детям любовь нужна для строительства души. Она дает им стержень силы на всю жизнь. Они потом своим детям его передадут. И им мало еды и образования. Можно и без наук, но любя…  

Всегда видно любимого человека — он светится сиреневым и он широкий. а нелюбимый никак не светится и узкий и жалко его. Поэтому люди заводят собак и кошек. Чтобы запасти Любви Безусловной на пожарный случай. Это помогает. Спасает от голода как консервы и сухари. Но проблема в том, что любовь нельзя засушить и доставать по черным дням. Перебиться. Ею надо делиться непрерывно. Вот тогда она греет и живет в тебе. Мои волонтеры которые на паттернинги приходят — вот кто светится. Они дают и дают людям, а силы у них все больше и больше. Вот такое наблюдение…..»

  «Паттернинги — это моя проза. Моя жизнь и труд над телом. Доман говорит, что это поможет ползать. Я ведь даже ползать как следует не могу. Вроде понимаю как, а не могу сама. Стихи писать легче, чем двигать ногой. Вот и делаем мы паттернинги. И развиваем тело. Это не трудно, но утомительно и однообразно. Приходите ко мне поделать паттернинги. Я жду всех в гости. Мама сварит кофе, а я открою вам свои стихи. У нас много друзей. Это очень красивые две Кати. Как принцессы обе. Одна как южная принцесса брюнетка. Другая – северная. И Ваня. Он добрый и искренний человек. Они нам с паттернингами помогают.Их тепло тоже меня лечит. В следующей статье я напишу про любовь. А здесь – паттернинги. Это такое упражнение, когда 3 человека двигают меня, как будто я ползу. Очень приятное и вначале даже было страшновато. Сейчас я привыкла и ощущения паттернинга стараюсь использовать на полу. Но пока сил маловато. Я люблю всю свою программу. Но стихи и паттернинги особо.»

Это некоторые мои стихи.

СКОЛЬКО РАЗ Я ЖИЛА?
Сколько весен ждала?

Сколько сыпалось снега в те зимы?
Нарисуйте мне карту,
Где я не была.
Покажите те земли,
где я не жила.
Поднесите мне воду,
что я не пила.
Не найдете таких и в помине.
Все я видела в этом миру.
Все любила и все горевала.
Не гуляла я в райском бору.
Все, что дорого, людям давала.
Не нашла я любови нигде.
Не увидела пламени чувства.
Снова здесь я в беде.
Я в прозрачной воде
Выпью жизни счастливой искусство… (16.12.2011г.)Что там прожито не важно.
Что потеряно – пустяк.
Что отплакано – не страшно.
Только как то все не так.
Не касается художник
Кистью грязного холста.
Жизни трепетный заложник
ждет он чистого листа.
Не играет на гитаре
Грустный пьяный музыкант.
На безлюдном тротуаре
Продает он свой талант.
Не торгует за копейку —
Даром отдает поэт
Те стихи что помаленьку
Накропал под лунный свет.
Не беда что осень мерзнет.
Не беда что маята.
Не бывает что художник
Не нашел себе листа.
Не случится что забудет
песню пьяный музыкант,
А поэт не дарит людям
Красоты своей талант.Захотелось ангелу 
Стать простым ребенком. 
Ни забот не горестей 
До поры не знать. 
Должен был родиться он 
И как все с пеленок 
Всех любить и светом 
Взрослых согревать. 
Но не получил он 
Дозволенья божьего 
На уход с высокого 
Неба в грешный мир. За свободомыслие 
Был он так наказан 
Был он послан людям 
Чтобы сделать жизнь 
Их больной и странной 
Трудной и тревожной 
Полной ожиданий 
И ночных молитв. 
Холода отчаянья 
Льда разочарования 
Счастья видеть малое 
И его ценить. 
Но в придачу ангелу
Дали позволение 
Стать простым ребенком 
И прожить как все. 
Надо только сделать 
Так чтоб люди поняли 
Что безмолвный ангел
В их живет семье. 
Надо чтобы люди 
Ангела услышали. 
Чтобы помогли ему 
Стать таким как все. 
И тогда их ангел
Бывший к Богу ближе 
Станет счастьем людям 
Дома на земле.  (2011 г.)
***Дышит небо золотом, ветер приносит грусть.
Не печалься солнышко, я уже не вернусь.
Осень приносит жизни новые краски и мысли.
Скоро зима нас спросит, все ли сброшены листья.
Ты не грусти, не бойся, нам расставаться время.
Дай мне уйти, мы просто недолго живущее племя.
Цвет нашей гибели ярок, тихо летим в бесконечность.
Наш мимолетный подарок тепло, уходящих в вечность
Листьев ковер разноцветный, корни твои укрывший,
Любви тепло даже в стужу долгой зимой сохранивший.
Ты скоро спать сладко станешь, нами от смерти отмоленное.
Ты никогда не узнаешь, что умирать не больно.
Ты будешь ждать снова солнца сладкой весной и с лучами,
Что твою крону согреют, ты попрощаешься с нами.
Дашь ты им новую силу. Тем, что придут нам на смену.
Это кружение гибели-жизни главная тайна вселенной.
Вечной гармонии нету в нашей душе суетливой.
Ищем мы счастия где то. Жизнь проживя торопливо.

 ***

Не прощайся со мной навсегда.
Я не знаю, что скрыто за Йорком.
Помаши лишь рукой, как года
Машут нам чередой
Полнолуний и зим,
Воскресений и весен упреком.
Не понять нам друг друга в разлуке.
Не прочувствовать радость любви.
Как пожать дорогие мне руки,
Если ты далеко,
Далеко от меня.
И не знаем, когда немоты западня
Нас укроет от мира, где звуки
Тонут в хаосе, тихо звеня,
О любви настоящей и скуке,
Что приходит за ней …Не прощайся со мной навсегда.
Просто дай мне уйти, оглянувшись.
Не смотри мне вслед так,
Не вини никого.
Просто дай мне уйти, избежать одного –
Повстречаться со скукой, проснувшись.
14 ноября 2011Покажите мне руки мастера, что летают над миром.
Проиграйте мне звуки, что петь вас заставят
И душу до края мечтами заполнят.
Научите писать те стихи, что никто до меня не писал.
Дайте краски и кисть,
Я вам нарисую любовь, и никто не увидит ее.
Только тот, кто когда-то любил или слышал,
Тот, кто живет, чтобы петь о любви, тот сумеет
Сам распознать на картине ее.
В линиях, пятнах и красочном хаосе цвета.
Там на картине кипит торжество
Ярких эмоций и радости тема,
Грусти безбрежной, тоски беспредельной лавина.
Там в мелодический ряд заплелись
мысли о счастье и краткости мира.
И водопадом, лавиной кипящей
Звуки снесут вас с привычной,
Однообразной пустыни «сегодня».
И попадете вы в мир беспредельный.
Там только звуки, и краски, и чувства
Ждут ваших слов, чтоб стихами родиться.
Кто же тот мастер, который руками,
Кистью и словом рождает дыханье
Жизни и чувства средь будней унылых?
Кто не теплом и не хлебом согреет
Тех, не познавших любви красоту?
Знай же, что ты сам великий художник.
Скульптор судьбы и любви композитор.
Внутрь себя посмотри и увидишь –
Нет никого, кто зажжет эту искру,
Кроме бессмертной души.
9 ноября 2011

Высоцкому.

Володя Володя, напой, если сможешь
Ты песню о счастье и жизни моей.
Володя Володя, ты словом тревожишь
И рифмами будишь, из плена предложишь
Сбежать хоть на время из мира людей.
Ты как там, поэт мой свободный и резкий?
Не скучно ль тебе там, в зиянии тьмы?
Не стал экономить ты жизни обрезки.
Во тьму ты ушел, не дождавшись зимы.
Не спрашивай, что здесь настало. Поверь мне
Такие же люди и улицы тут.
Буксуют в быту, копошатся в проблемах,
Меж делом жуют об устройстве вселенных.
Не слышат друг друга и помощи ждут.
Володя Володя, ты рвал себе крылья.
Ты каплю за каплею жизнь пропевал.
Так петь, чтобы резать по чувствам металлом,
Чтоб рана внутри, и не выдернуть жала,
Чтоб страсть как напалм выжгла все до начала.
Прожил, как пропел и струну оборвал.

Е-е Това е.