Какъв сигнал е нужен.

Всяка материална реалност се състои главно от енергия съществуваща в огромното пространство. Е някои казват живота вътре в нас ей така просто случайно е възниквал по-проста биологическа функция. Аз питам, кой кара сърцето ни да бие? и си самоотговарям автономната нервна система. Къде се  намира тази автономна нервна система? В главния мозък лимбичната система на мозъка това е част на автономното нервна система. Има ли специални участъци на мозъчните тъкани отговарящи за поддръжката за работата на сърцето? Разбира се. От какво се състоят тези тъкани? От клетки. А от какво се състоят клетките? От молекули. А от какво се състоят тези молекули? От атоми. А от какво се състоят тези атоми? От субатомни частици. А от какво се състоят тези субатомни частици? От енергия. Накрая стигаме до извода, че нашето превозно средство (тялото ни) се състои точно от такива материали, като и цялата Вселена. На тези някои мога да кажа, е га ти случайността, е га ти съвпадението. Сблъсквайки се с идеята, че силата одухотворяваща нашето тяло има форма на енергия, а това означава на 99, 99999 %  (е нищо) както е и целия материален свят. Ех каква ирония нали ние много, ама много упорито обръщаме внимание на този нищожен 0,00001 %! от реалността която се явява материя. Не пропускаме ли нещо много важно? Ако това (нищо) носи във себе си енергийни вълни, носещи в себе си информация и нейната сила отговаря за формиране и функционирането на физиологическата структура на човека, значи ние може с основание да считаме за наличието на невидим разум. А доколко енергията лежи в основата на цялата физическа реалност то разума, за който ние сега говорим се самоорганизира в материята. Ето по тази схема Вселенския разум е създал материята. Този невидим енергиен потенциал е способен към самоорганизация в субатомните частици след това в атомите, в молекулите и т.н. От гледна точка на физиологията веригата изглежда така (молекулите, тъканите, органите, системите, организмът) са едно цяло. С други думи енергийния потенциал постепенно снижава честотите на колебания докато се превърнат в твърда материя. Именно Вселенския разум дава живот на всичко намиращо се включвайки и нас всички. Тази сила вдъхва живот в материалната реалност във цялото и проявление. Благодарение на Вселенския разум нашето сърце бие, стомахът ни преработва храната, във всяка клетка ежесекундно се извършват безкрайно много химически реакции. Заради това под неговото въздействие плододават дърветата и се раждат и умират далечните галактики. А доколко този разум е вездесъщ и извънвремеви и силата действа вътре в нас той се явява едновременно индивидуален и универсален. Трябва да се знае, че Вселенския разум притежава тази способност да прави всеки от нас личност той може да осъзнава себе си. Той осъзнава не само себе си но и нас.До колко универсалния разум вижда всичко то в сферата на неговото внимание се намира и всеки от нас. На него са му известни нашите мисли, мечти, постъпки и желания. И благодарение на ефекта на наблюдателя Вселенския разум обръща всичко това в материални форми. Това съзнание, което създава всичко живо похарчващо своята енергия и воля за поддържането на всяка функция на нашия организъм за да можем ние да продължим да живеем и проявяващо към нас неизменим дълбок интерес, какво може да бъде това освен чистата Любов. Вече знаем, че има две проявления на универсалния разум, а те са обективното съзнание на полето и субективно, индивидуално самосъзнание, обладаващо свободната воля. Копирайки свойствата на Вселенското съзнание ние самите се явяваме творци. Когато ние чувстваме резонанс с този изпълнен с Любов разум ние наподобяваме, копираме него. Когато нашата воля съвпада с неговата воля, нашето съзнание съответства със неговото съзнание, нашата Любов към живота е съзвучна със неговата Любов към живота, ние вземаме в себе си ролята на универсалния разум. Ние сами се установяваме в тези възвишени сили, които преодоляват миналото, лекуват настоящето и разтварят прозорците на бъдещето. Не напразно казвам, че получаваме това, което даваме. Когато ние сме изпитвали страдание то се съхранява в нас на нивото на мозъка и тялото и се изразява в нашите мисли и нашите чувства следователно ние пропускаме в пространството сигнал съответсващ на страданието. От там в отговор универсалния разум пуска в нашия живот поредното събитие, което извиква аналогичното ментална и емоционална реакция. Нашите мисли подават сигнал (аз страдам), а емоциите (страдание) привличат събитията, намиращи се на тази емоционална честота т.е. много хубав повод да пострадате. Ние в прекия смисъл постоянно искаме от универсалния разум доказателства за неговото съществуване и той ни отговаря със езика на събитията. Ето сега виждате ли каква е нашата сила. Най-важния въпрос е защо ние не пускаме сигнал, които би довел до благоприятен резултат? Как да се изменим така, че нашия сигнал да съответства на събитията, които ние искаме да привлечем в своя живот? Този път оставям сами да си отговорите. Никак не е трудно.

Бъдете Винаги В Любовта И Светлината.