Не е важно, като кого се явяваш ти.
Още по не е важно, какви животи ти си изживял. Важното е как ти ще влезнеш във всеки миг на вечността, осъзнавайки го. Някоя сутрин ти се събуждаш и изведнъж разбираш, че нещо не е така както трябва да е в твоя живот, не разбрано защо но ти точно знаеш това. Тогава възниква подтикът да поправиш тази ситуация, още нямаш решение, как да я измениш, а само един импулс се пробужда. Дадения миг е момента на раждането за тебе. Всичките небеса ти ръкопляскат и искат да ти кажат, все още нищо не се е случило. В този момент всички и всичко стои, като в рамки зад тебе. Но не всички могат така. Сега за тебе се разгръща нова спирала, в която ти изгубваш всичко от ценностните представи до материалните поддръжки и личните контакти. Ти влизаш в първия слой на болестите главното свойство е отделянето от хирургическото вмешателство без наркоза. Защо без наркоза? Тогава цялото твое внимание е Тук, тотална фокусировка и това е най-важното. В един момент старите връзки остават толкова малко, че ти увисваш, както кълбенце на нишка. Ти никъде и никого не си в състояние да разбереш. Опитвайки се да се захванеш за старото завършва със болка и разочарование и оттласкване. Когато последната връзка със старото се разпада, пристига пустотата на небитието. Отначало това е страшно. Страхът излиза от дълбините от миналото и бъдещето, от статуса и перспективите, мъчения от съвършените грешки и неверните стъпки. Но пък после всичко се успокоява. Тишината идва. Ражда се приемането на себе си без обвивка, без причина. Въпросът е «защо?» няма отговор. Така се случва със първото съприкосновение със себе си, този, който е дошъл в този свят. Именно от тази точка се открива възможността да видиш света и своя път както трябва, при още необработеното осъзнаване. След това блуждаене без цел и без статус, което може да отнеме години, и то не е безсмислено. Тук се освобождават парченца от съпротивленията породени от самотата и статуса «кой съм аз». Идва лекота и преосмисляне, и многото по раншно важно сега вече никак не е важно. С лекота се появява попарения интерес. Какви възможности? Какво е това тук, което аз по рано не съм забелязал? След въпроса започват да възникват ситуации, в които дадените възможности се разгръщат. Тук е хубаво да бъдем открити, за да можем чисто да възприемем и приемем всичко, което идва. Сега пространството се разопакова и алтернативите, които ти сам си приготвил за себе си.То съдържа множество дарове достъпни, когато ти виждаш, вярваш и желаеш да ги приемеш. Една от съставящите може да се изгуби за времето на пребиване в пътя. Тогава усещането на измененията и даровете има, а реалност няма. Дадения момент не е за разочарование, които ражда отказ, а за наблюдения и възвръщане на инструментите, способността да видиш, вяра, желанието да приемеш. Просто гледай, където има отказ, пустота и дай разрешение на себе си да се възродиш за свободните течения за усъвършенстване на себе си. Къде си се направлявал през цялото това време, когато си излязъл от рамките на ограниченията на повсеместността? За усъвършенстване на себе си и пълните дарове на всички нива, включващи пълнотата и ценейки себе си. Тя задвижва околния свят за да се събуди за да опознае всяка индивидуалност на своето съвършенство в природата. Излизайки от усредняването да изпиташ възторг от живота в собственото си съвършенство, че има продължение на усъвършенстването на живота. Тогава се оказва, както прекрасен свят, твоя свят, в не зависимостта от събитията, външните реакции, това непоколебимо, незабравимо, вечно. Сега има изход зад предела на времевата линия и съприкосновение с вечността. Остава това, че не е важно, откъде си дошъл и къде отиваш. Сега се пуска обхвата «Сега», и твоето ежемоментно пребиваване в него. От момента «Сега» изтича съзидание. Не под въздействието, че ще се измени от причината, но от дълбочината на знанието и равновесието. Разбирането на устойчивостта и основите на сливане с нея често изрисувано тук по отношение на временните поведенчески структури, имащи личен интерес. Обективността и разтъждествяването раждат равновесие и благост на присъствията. Присъствието във всеки момент формира нов смисъл, основан на вслушването и синхронизацията с дълбините на мирозданието. Срещата със самия себе си. Именно Тук Ти се направляваш. Когато ти отново си Тук, накрая ще се запознаеш с този, кой си Ти.
Още по не е важно, какви животи ти си изживял. Важното е как ти ще влезнеш във всеки миг на вечността, осъзнавайки го. Някоя сутрин ти се събуждаш и изведнъж разбираш, че нещо не е така както трябва да е в твоя живот, не разбрано защо но ти точно знаеш това. Тогава възниква подтикът да поправиш тази ситуация, още нямаш решение, как да я измениш, а само един импулс се пробужда. Дадения миг е момента на раждането за тебе. Всичките небеса ти ръкопляскат и искат да ти кажат, все още нищо не се е случило. В този момент всички и всичко стои, като в рамки зад тебе. Но не всички могат така. Сега за тебе се разгръща нова спирала, в която ти изгубваш всичко от ценностните представи до материалните поддръжки и личните контакти. Ти влизаш в първия слой на болестите главното свойство е отделянето от хирургическото вмешателство без наркоза. Защо без наркоза? Тогава цялото твое внимание е Тук, тотална фокусировка и това е най-важното. В един момент старите връзки остават толкова малко, че ти увисваш, както кълбенце на нишка. Ти никъде и никого не си в състояние да разбереш. Опитвайки се да се захванеш за старото завършва със болка и разочарование и оттласкване. Когато последната връзка със старото се разпада, пристига пустотата на небитието. Отначало това е страшно. Страхът излиза от дълбините от миналото и бъдещето, от статуса и перспективите, мъчения от съвършените грешки и неверните стъпки. Но пък после всичко се успокоява. Тишината идва. Ражда се приемането на себе си без обвивка, без причина. Въпросът е «защо?» няма отговор. Така се случва със първото съприкосновение със себе си, този, който е дошъл в този свят. Именно от тази точка се открива възможността да видиш света и своя път както трябва, при още необработеното осъзнаване. След това блуждаене без цел и без статус, което може да отнеме години, и то не е безсмислено. Тук се освобождават парченца от съпротивленията породени от самотата и статуса «кой съм аз». Идва лекота и преосмисляне, и многото по раншно важно сега вече никак не е важно. С лекота се появява попарения интерес. Какви възможности? Какво е това тук, което аз по рано не съм забелязал? След въпроса започват да възникват ситуации, в които дадените възможности се разгръщат. Тук е хубаво да бъдем открити, за да можем чисто да възприемем и приемем всичко, което идва. Сега пространството се разопакова и алтернативите, които ти сам си приготвил за себе си.То съдържа множество дарове достъпни, когато ти виждаш, вярваш и желаеш да ги приемеш. Една от съставящите може да се изгуби за времето на пребиване в пътя. Тогава усещането на измененията и даровете има, а реалност няма. Дадения момент не е за разочарование, които ражда отказ, а за наблюдения и възвръщане на инструментите, способността да видиш, вяра, желанието да приемеш. Просто гледай, където има отказ, пустота и дай разрешение на себе си да се възродиш за свободните течения за усъвършенстване на себе си. Къде си се направлявал през цялото това време, когато си излязъл от рамките на ограниченията на повсеместността? За усъвършенстване на себе си и пълните дарове на всички нива, включващи пълнотата и ценейки себе си. Тя задвижва околния свят за да се събуди за да опознае всяка индивидуалност на своето съвършенство в природата. Излизайки от усредняването да изпиташ възторг от живота в собственото си съвършенство, че има продължение на усъвършенстването на живота. Тогава се оказва, както прекрасен свят, твоя свят, в не зависимостта от събитията, външните реакции, това непоколебимо, незабравимо, вечно. Сега има изход зад предела на времевата линия и съприкосновение с вечността. Остава това, че не е важно, откъде си дошъл и къде отиваш. Сега се пуска обхвата «Сега», и твоето ежемоментно пребиваване в него. От момента «Сега» изтича съзидание. Не под въздействието, че ще се измени от причината, но от дълбочината на знанието и равновесието. Разбирането на устойчивостта и основите на сливане с нея често изрисувано тук по отношение на временните поведенчески структури, имащи личен интерес. Обективността и разтъждествяването раждат равновесие и благост на присъствията. Присъствието във всеки момент формира нов смисъл, основан на вслушването и синхронизацията с дълбините на мирозданието. Срещата със самия себе си. Именно Тук Ти се направляваш. Когато ти отново си Тук, накрая ще се запознаеш с този, кой си Ти.
Бъдете Винаги В Любовта И Светлината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар