Това, което
човек познава най-добре, е своето тяло.! А дали е така и дали всички вие сте
достигнали до това познание? Когато
мислите за всичките тези усещания, чувства или склонности, които ви заставят да
произнесете думата „аз“, винаги е трудно да определите точно какво е, какъв е
неговият характер, защото е твърде сложно за човешкото разбиране. Дори когато
човек желае да обясни нещата на самия себе си, той посочва тялото си и заявява
„Ето този, когото наричам «аз»“ . Затова всяка Душа, която е отъждествила себе
си с нещо, отначало е отъждествила себе си с тялото си, защото то е това, което
човек чувства като най-близкото, си и което осъзнава, като своя същност. Ако попитат
едно дете: „Къде е момчето?“, то ще посочи своето тяло, това е тази част от
него, която то може да види или да си представи. Това формира в душата
определена концепция. Душата усвоява това разбиране и след това всички
предмети, лица или същества, цветове или линии се наричат с различни имена,
защото Душата не ги възприема като себе си. Тя вече има концепция за себе си
идентифицира тялото си, защото първо него е опознала и си е
въобразила, че опознава себе си. Всички останали неща Душата вижда чрез
своето превозно средство тялото и ги определя като нещо отделно, различно от
себе си.По този начин в природата се създава двойственост, от която произлизат
„аз“ и „ти“. Но „аз“ е първата концепция на Душата, с която тя е ангажирана
изцяло. С всичко останало е ангажирана частично, повърхностно. Всичко останало
назовава в съответствие със своето отношение и връзка с него. Взаимоотношението
между „аз“ и „ти“ тя установява в съзнанието, наричайки го „мое“ да дадем пример „ти си мой брат“. „ти си моя сестра“ или „ти си мой приятел“. Това
разбиране поражда взаимоотношения, родство и в съответствие с тези
взаимоотношения другият обект стои по-близо или по-далече от Душата (от вас). Всички
преживявания, които Душата има във физическия свят, в менталните сфери създават
някакъв свят около нея. Душата живее в самия негов център, като нито за миг не
чувства, че нещо се явява като „аз“. Това „аз“ тя е получила и е отдала в плен
на своето тяло. За всичко останало Душата мисли като за нещо друго, нещо
различно „това е заедно с мен, това ми е скъпо, затова аз съм свързана с него,
то ми е много близко, но това не съм аз“. „Аз“ стои като отделна същност,
задържайки, събирайки всичко, което получава човек и което изгражда неговия
собствен свят. От степента, с която човек се адаптира в живота, концепцията за Аз-а става по-богата. Тя се разширява и
човек изведнъж вижда, че „не само тялото, но и мисълта, която аз мисля, е моя
мисъл, въображението е мое въображение, моите чувства също са част от моето
същество, моите усещания също са част от моето същество, моите наслаждения също
са част от моето същество, аз съм не само тялото, но и ум“. Чрез тази следваща
стъпка, направена от Душата по пътя на осъзнаването, тя започва да осъзнава, че
Аз-а не е само физическо тяло, но и
нещо друго. Това осъзнаване води заставя човека да проумее, че Аз-а е Дух, или по-точно тяло, ум,усещания,
наслаждения и чувства, взети заедно. С тях човек определя, отъждествява себе
си, когато заявява Това съм аз! Когато Душата отиде по-нататък по пътя на
знанието, тя започва да усеща и да чувства склонност да определи себе си „аз
съм сам липсва ми и другата половинка“. Изпитва чувство на самота, но в същото
време, всички неща, с които се отъждествява, не са такива, каквито изглеждат. И
в деня, когато тази идея се роди в Сърцето на човека, той започва пътешествие
по пътя на Истината. Тогава възниква процес на анализиране и той открива, че
„това е моята маса, а това е моето кресло“. Всичко, което нарича мое,
принадлежащо на мен, но-о в действителност не е моето „аз“. След това започва
да осъзнава, че: „Аз отъждествявам себе си с това тяло, но това тяло не съм аз,
а то е моето тяло толкова, колкото това е моята маса, моето кресло, моята ваза
и т.н.. Значи, съществото, което казва «аз», в действителност е нещо друго, то това
е нещо използващо тялото за собствени нужди, но самото тяло е само инструмент“.
И човекът започва да мисли „Ако това, което наричам тяло, не съм аз, тогава
какво е аз?“ Но пак продължава да казва моето въображение, моята мисъл, моето
чувство. А всъщност мисълта, чувството или въображението не са истинското аз.
Това, което наричаме аз, остава същото дори след като човек е забелязал
лъжовното тъждество. Ще ви кажа, че съвършенството се достига чрез
освобождаване от лъжовното его. Лъжовно его е това, което не принадлежи на
настоящето Его и което Егото погрешно приема за свое собствено същество. Когато
човек достигне до по-пълно осъзнаване на живота, тогава лъжовното его се
унищожава. За да се анихилират тялото или умът, човек трябва да анализира себе
си и да си зададе въпроса „Къде се намирам? Има ли някакво индивидуално
същество, стоящо зад всичко външно? Ако аз съществувам като индивидуалност, на
мен ми е нужно да намеря реално себе си“. Тогава възниква въпросът, как да го
намеря? Ако човек осъзнае и реализира това, тогава работата му на духовния път
е изпълнена. За да заставим очите да видят сами себе си е необходимо да вземем
огледало и да погледнем тяхното отражение, така и за да заставим реалното
същество да се прояви, цялото същество, тяло и ум трябва да станат подобни на
огледало, за да може в тях това реално същество да види себе си и да осъзнае
своето независимо битие. Това, което постигаме по пътя на
посвещението, чрез медитация, чрез Духовни практики, е опит да превърнем себе
си в съвършено огледало.Това, на което се учим по време на целия духовен
процес, е разрушаване на илюзията за лъжовното его. Анихилацията на лъжовното
его е разрушаване на неговата илюзорност. Когато веднъж илюзиите бъдат разрушени, тогава Истинното его осъзнава собственото си достойнство. Именно
чрез това осъзнаване Душата влиза в царството Божие, именно в това осъзнаване Душата
се ражда отново и това раждане отваря врати към небесата. За да осъзнае себе
си, за да съществува, Душата не се нуждае от ум и от тяло, не зависи от тях в
своето битие, в своя живот, както очите не зависят от огледалото, те се нуждаят
от него само за да видят своето отражение. Без него виждат целия свят, но
никога не виждат самите себе си. Затова
Бъдете
Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдростта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар