Към Работниците На Светлината

Ако нещо ви пречи да вървите напред, това е вашият собствен „АЗ“. И хиляди пъти е вярно, че в света няма никой, който може да ни бъде зъл враг, освен ние самите, защото във всеки неуспех отразяваме себе, си и нашия личен свят. в сърцето покълват семената на мислите и от тях се раждат плодове. И не само мисълта, но и съхраняването на мислите са от огромна важност. Чистото сърце и съхраняването на чисти мисли е от огромно значение за достигане до съкровената цел на Възнесението в този живот. Често човек казва: „Аз се опитвам с всички сили, но не мога да концентрирам ума си, не мога да го овладея и успокоя“. Това е Истина и същевременно не е. Не е вярно, че човек се старае със всички сили. „Със всички сили“ действително вие ще довеждате всичко до реализация на целта. За ума е тежък нашийник факта, че го заставяте да вземе една мисъл и да я задържа известно време. Умът става непокорен, защото не сте го научили на дисциплина. Свикнал е сам да подбира своите мисли и много бързо се запълва най вече с мисли на разочарование, болка, съжаление, печал или неуспех. Много е трудно да се освободите от тази клопка. Когато молите ума да задържи някаква конкретна мисъл, тогава той е категоричен „Няма да стане, няма да я задържам“. Запомнете, когато умът е приучен към дисциплина с помощта на концентрация и сила на волята, тогава той става ваш слуга, а когато стане ваш слуга, какво повече ви трябва? Тогава вашият свят е ваша собственост, вие се превръщате в цар на своето царство. всеки човек, който причинява на другите добро или зло, има някакъв мотив. Когато двама души се карат, всеки има своя причина да твърди, че е прав. На трети човек доводите на единия може да изглеждат по-разумни или може да прецени, че и двамата нямат основания за спор. Всички спорове, аргументи и дискусии се основават на някакъв мотив. И все пак ако човек проанализира разсъдъка, той не е нищо друго освен илюзия, държаща постоянно човека в недоумение. Причина за цялата дисхармония, за цялото несъгласие е в недоумението, предизвикано от вашето неразбиране на подбудите на другия човек. Разумът принадлежи и на земята и на небесата неговата дълбочина е небесна, неговата повърхностност е земна, а това, което запълва пространството между небесата и земята под формата на ум, е средната част, която обединява разума. И затова разумът може да бъде или най-объркващото нещо или даващото най-голямо озарение. В дълбините на разума живее най-съвършеното разсъждение, принадлежащо на небесата, а на повърхността има нещо друго, което принадлежи на земята. Съществува и висш разум, небесен разум. Този разум, не се разбира от всички. Именно този разум откриват в себе си виждащите, светците и пророците. Затова от ученика се очаква да слуша разсъжденията и основанията на своя учител, вместо да спори с него. Целта на ученика е да опознае небесния разум, стоящ зад разума на учителя, да разбере, че в живота на човека настъпва време, когато неговите очи са отворени за същностния разум. Има хора, които познават земния разум, има и такива, които знаят нещо по-висше от земните причини на разума, скрит зад причините, а има и такива който започват да виждат основанието за всяка причина, която се намира в самите дълбини на битието. Това е Божественият разум. Трагедията на съвременния човек е усещането за загубата на своята свобода. Когато вие не усещате връзката със собствената си Душа, вие чувствате загубата на самото базово ниво пустота,«дупка в сърцето», която вие започвате да запълвате със всевъзможни вещи. Но-о основния проблем е именно в усещането на загуба на връзката със своята собствена същност, със своята Душа. Работникът на Светлината това е човек, който не може да живее в разделение със своята Душа. Той чувства в сърцето си страстен стремеж, носталгия, и започва да разбира, че нищо не може да запълни тази «дупка», и затова започва да се интересува от духовност. Той се установява, ката търсач на духовния път. Такива хора започват своето търсене доколкото чувстват своите вътрешни рани, но тези рани не са толкова лично техни. Тези рани на разделяне, разделят с тях и цялото човечество, желаейки заедно да ги изцелят. Душите на работниците на Светлината знаят и разбират, че отговора лежи вътре в самите тях. И това осъзнаване ги прави учители и целители, но-о много от работниците на Светлината страдат от занижена самооценка. В детството те са позволявали и са се сблъсквали със осъжданията от страна на родителите и отделно на обществото. Възможно е те да са чувствали, че не могат да бъдат такива амбициозни, както се е искало на техните родители. Често те са много чувствителни и се нуждаят от уединение и тишина за това за да се установят центрирани. Те се отличават със идеалистичността и много често с артистически таланти. Част от мисиите на работниците на Светлината са в това да представляват на Земята това ново Съзнание, правейки при това всичко необходимо за това да повярват твърдо в себе си. Нужно ви е да повярвате в гласът на своята интуиция, своите чувства, своите усещания, но-о никога не на основата, говорейки«Аз съм далече напред от всички останали хора», на основата на своето сърце, приемайки и уважавайки себе си, доколкото именно така говори с вас вашето сърце. «Камък те спъва» за много работници на Светлината проблема е в това, че те губят себе си в усещането си на ниска самоотценка, отричайки своите собствени нужди и желания. На вас ви е нужно да възпитавате в себе си силна личност, за да можете да отхвърляте идеите на обществото и да бъдете само себе си. И именно това бих искал да подчертая днес. Да се подчертаят важността на вътрешните сили и самоосъзнаване, което олицетворяват вашата вътрешна мъжка енергия. Защото е нужно да си спомните, кои сте вие. Защото около нас все още има много смущаващи и отвличащи енергии, особено свързани с очакване на обкръжаващите ни хора. Необходимо ви е да защитите себе си за това, за да си спомните своята връзка със своя Висши «Аз». Никога не забравяйте, че вие живеете в два свята. Със единия крак вие стоите в сегашното човешко общество, а с другия крак в измеренията, където се обитава вашата Душа, в царството, откъдето вие сте дошли. Нужно е здраво, трайно да се утвърдите в тези измерения иначе в противен случай вие се свързвате със страх, поддавайки се на въздействието на обществото. Вашата мъжка енергия е длъжна  да каже твърдо «не» на тези нужди и очаквания, които вие не чувствате правилни за себе си. В това отношение, вие сте длъжни да станете воини, не такива които се борят с другите хора. Бъдете воини това е Истината със самите себе си, способни да се отключите от обкръжаващия ви свят и да се вслушате в собствените си чувства и усещания, доверявайки се на своето вътрешно ръководство. Бъдете безкрайно много благодарни на себе си за това, което правите, и вашите Водачи са Тук само за това, за да ви напомнят това, което вие вече сами знаете. Преди вие да се «спуснете» на Земята и да се въплътите в този носител, превозно средство, тяло, вие бяхте много свързани със своите Водачи, доколкото те представляват измеренията на вашата Душа. Помнете, че вашите Водачи това са вашите настоящи приятели вие сте родствени души, но доколкото те се намират на «друга страна»  те могат да видят много неща ясно, отколкото вие със вашите човешки очи. Позволете на своите Наставници да се приближат към вас, признайте ги за свои приятели и бъдете открити към тях за да могат да ви направляват във правилния път. И най важното никога не забравяйте да

Бъдете Винаги в Любовта, Светлината, Истината И Мъдростта.