Много отдавна ние сме били ЕДНО. III

Медицината, която лекува, може също така и да осакатява. А обществените институти възвръщат псевдоинтелигенцията, която повече от своя ум нищо не вижда. Политиците обичат да говорят за Истината и Справедливостта, а сами постоянно лъжат своя електорат. Зад маската на добродетеля може да се крие корист, а зад фасадата на Любовта банална привързаност. Знаейки причудливите излишни украшения на живота, неговата противоречивост, вие вече не би трябвало да се придържате към конкретни лъжливи образи или събития. Балансирайте на острието на дуалността, е-е не може да бъде идеално, това което отвлича вниманието от Истината в някои илюзии, където всичко е така просто. В тази утопическа реалност умът (обичайно е там, където вас ви няма) живеят щастливи хора, къпейки се в изобилие. Там творят велики писатели, актьори, политици, философи, светци, у които не може да има пороци, защото от какво те се нуждаят, какъв е идеалния укор за несъвършените. Винаги може да упрекнат човека, казвайки му неговите недостатъци, показвайки за пример някой образец. Идеали са нужни, за да привържат човека към конкретния образ и поведение. Ако, например, аз за нещо пиша, то винаги ще се намерят критици, които, опирайки се на авторитетни източници, ще покажат моята непросветеност. Но ще има и такива, които ще започнат да ме идеализират, създавайки нов идол за себе си. Но ако аз не съответствувам на техните очаквания, то бързо ще го отхвърлят, като недоразумение. Ето защо много «гуру», знаейки апетита на хората и техните идеали, не предотвратяват своите ученици да правят от него кумир. На обратно, всячески поддържат своя образ на духовник, така както за него е добре да го храни. Настоящия “мастер” хубаво претендира пред глупавите, как ще се проточи самото му тежко бреме, наложено му от «напредналия».  От друга страна, иска ви се да ви водят и указват пътя ви, за да може отпред да бъде нещо светло и възвишено. Това е законът на еволюцията притегляйки ви към Светлината. Но-о, стремейки се бързо да еволюционирате, може леко да се подхлъзнете по тънката линия на трезвеността в друга крайност и хоп инволюция. И тогава е сложно да разберете на коя точно страна сте. На вас може да ви се окаже, че вие летите в религиозен екстаз на края на Светлината, но в същия случай блажено да падате в пропастта на материята. Разберете еволюцията не е революция, когато се иска Сега и по-бързо. А бавно съзряване във времето.  Връх и ниско винаги има и ще бъде във вашето съзнание засега вие сте изложени на еволюция. Това е уловка на Духът. Полярност няма в статичните нирванически светове, когато съзнанието почива. Затова в съзнанието ви винаги има точка на препратка и съблазнителна точка далеч . Нисходящите и възходящите потоци това са енергии движения плюс и минус, от които вие никога няма да се избавите, даже в енергийната вселена, където няма материални форми. У вас в съзнанието винаги ще останат ориентирите на четирите страни на Светлината, иначе няма смисъл във всичко това. Ако има смисъл, значи, има и ориентири на законите на вселените. А също така и «ада» и «рая» винаги ще ви преследват вътре във вашето  съзнание, защото, това е моркова и пръчката на еволюцията. Когато се отклонявате от предназначения курс на Душата, то, попадайки в точката на «трезвеност» вие изпитвате «адски» мъки на съвестта от неизпълнените уроци. А когато вие хармонично следвате своето предназначение, то тогава изпитвате усещането на щастие.  Развитието на съзнанието това е не само възторжено чувство, но и митарство на Душата. Каквото е в низкото това е и на върхът. Животът ви става практичен само тогава, когато вие това го осъзнавате т. е. не просто тъпо да живеете, а да наблюдавате себе си, за своите реакции на жизнените ситуации и да се стараете да уравновесите в себе си конфликтните енергии. Емоциите това са лакмусовите хартийки, на които е видно със какво ще работите в тази, или онази минутка. А вашите желания ще ви доведат там, където ще получавате най-много важни уроци. Работейки над себе си, човек работи с микрокосмоса (подсъзнанието), осветява неговата осъзнатост. В същото време, самия човек се явява микрокосмосът за Сферите (висшия АЗ), които също се опитват да опознаят своята същност. У нея има свои проблеми с подсъзнанието, да кажем, с такива като безсъзнателни фрагменти. Внимание този фокус на съзнанието. В метафизиката това се определя, като точка в центъра на кръга. А кръга символизира ограничеността на съзнанието. Движението на точката вътре в кръга на върхът, в низкото, в дясно, в ляво и има работа за вниманието. В моментът на движение вниманието захваща нови координати на опита (реалността). Низходящите и възходящите потоци, пронизващи Сферата, използуват вниманието за нейното движение. Събирайки противоположните потоци във един фокус, затваряйки ги заедно, вниманието става устойчиво. В този миг неговия фрагмент човекът го изгаря огън отвътре (възнесение). Тези факти може да се кажат, че Сферата окончателно е съзряла и на нея повече не са и нужни хуманоидни фрагменти за  израстване. Каквото правите смесва се вниманието на Сферите към връхния край на окръжността, толкова по силно възходящия поток ще изтласква съзнанието към границата на пашкула. А в това време низходящия поток ще бие навън Сферите. От двата вторични труса тласкани тласкани към стените пашкула отънява, за сега не се образува цепнатина, чрез която отвътре в пашкула да се провира новата енергия (квантовия скок). Човек в това време се пробужда от материалния сън. В неговия разум се вливат нови знания, които могат да бъдат страшни за него. Човек изпитва стрес, когато неговото съзнание избухва чрез границите на старото възприятие. Старото винаги се бои от новото. Но-о със времето новото знание обира всички противоречия във съзнанието, правейки битието цялостно. В човека се възцарява тоталната Истина, и никакви спекулации на умът вече не могат да го отклонят от избрания път. Ако в Сферите вниманието се смесва долу в окръжността, то съзнанието пада в бездната на микрокосмоса, още повече фрагментира. В този момент Сферата заспива, а нейния фрагмент човекът не вижда цялостната картина на битието, а само неговите боклуци. Той повече не може да събере всички пъзели на животите от примитивното съзнание. За него малкия пъзел е целия негов живот, където всичко просто е добро и зло, черно и бяло. За него не съществуват по тънки градации на Светлината. Това са двете крайни проявления на съзнанието.

Бъдете Винаги В Любавта, Светлината, Истината И Мъдростта.

АЗ съм странно ДЕТЕ АНЯ КАРЛОВА

Аня Карлова се е родила през ноември 2007, сега тя е на 9 години, а стихове тя пише от 3-третата си година. В 4 тата и година вече е била издадена нейната първа книжка. Диагноза: ДЦП, спастична тетрапареза, симптоматична епилепсия, двустранна атрофия на зрителните нерви, загуба на слуха II ст., дълбока задръжка на психомоторното развитие.

Ето какво Аня пише за себе си: » Аз съм странно дете. Обичам кукли и Пинк Флойд. Пиша за вечното и не мога да заспя без мишока Саша. Него го назовах в чест на моя другар Саша. Той също е особен, но е шумен и вече пълзи. А аз все още не. Мене това твърде не ме вълнува. Това твърде вълнува мама. Аз това го зная, как ще бъде. А тя не. Тя е всичко мое. Тя ме въвежда във светът на хората. Не зная, защо и е нужно това. На мене и във своето не ми е лошо. Но ние се сговорихме за това, че ще бъдем независими и страхотни. Удобно. Ето и вървим…

Така откъде сам аз? не зная. Зная, че ЛЕТЯ ЛЕСО, ОТКОЛКОТО ДА ХОДЯ и какво да ОБИЧАМ СЕГА!. Утре няма да бъде. Това са моите първи стихове. Всички охкаха и ахкаха се питаха, откъде аз съм могла да взема всичко това. Но как те да разберат че аз не съм ги взела, а ПРОСТО ЗНАЯ. Те — това не искат да знаят. За тях е страшно да летят. А за мене е страшно да ходя. Как да бъде? ето и аз не зная. Те ме учат да ходя, а би било да попробвуват сами да полетят. Но с вълци да живееш… Но като е дошла тук трябва да ходи….»

А ето, какво пише майка и: «Аз сам Таня. Аз съм майка на две прекрасни момичета. Голямата, много любимата ми Женя. И по малката Аня, която от известно време нарича себе си принцеса. Това е много свойствено за четиригодишно момиче. Но Анка е особена. В най широкия смисъл на тези слова. У нея има толкова диагнози, колкото няма у всичките и родители и сестри взети заедно. Тя е от тези деца, които имат нужда да наблюдават светът от страна  и разсъжденията и, и стиховете и са съвършено особени. Стиховете се появиха не отдавна. Не измина дори и година, когато тя написала своето първо слово. И измина година, когато ние, накрая забелязахме, че тя самостоятелно чете типографския шрифт (тя през това време направи 3 години). Тогава и дойде  умението да чете книги. Със четенето ние не се занимавахме заради самото четене, а заради стимулацията и развитие на зрението. Като необичаен ефект пък той дойде, като четеше със страшна скорост (тя четеше 10-20 страници за една минута). А да пише с клавиатура ней са я учили, че ще е по добре да общува в семейства със неговорящи деца. Тук се явиха стиховете… Тя пише (по нататък ще употребявам словото «говоря», защото тази нейна реч, е единствено отличаваща се от това, което тя пише), така тя говори, че стиховете идват от космоса. Аз не мога да намеря друго обяснение за това, че в тази малка глава се раждат мисли, свойствени за хора, преживяли не едни и не две десетки години. Как това няма да е странно, детството на младите се добавят от възрастните…Ние работим с нея ден и нощ.…»

От записите в блога на Ани:  «Я знаю про Любовь все. Вам кажется странно, что такая маленькая — и про Любовь. А я только ей и жива. Не про ту любовь, где люди встречаются расходятся. Это не так интересно. Я про любовь как энергию жизни. Она сиреневая, когда спокойна и черно лиловая, когда в гневе. Она приходит не ко всем. И их обделенных сразу видно.Они грызутся и злобствуют. и провоцируют конфликты. И просто вампирят,  кого только можно. Им не хватает энергии эмоций. Эмоции любви — самые сильные. А эмоции страха и боли и обиды яркие, но слабее и питают ненадолго. Если сравнить с едой, то это как питаться только острым и сладким. Сначала много ощущений, а потом быстро снова голод. Потому что такая еда не насыщает и к тому же истощает ресурсы. А любовь она как хлеб и каша. Всегда вкусно и без нее никак. Детям любовь нужна для строительства души. Она дает им стержень силы на всю жизнь. Они потом своим детям его передадут. И им мало еды и образования. Можно и без наук, но любя…  

Всегда видно любимого человека — он светится сиреневым и он широкий. а нелюбимый никак не светится и узкий и жалко его. Поэтому люди заводят собак и кошек. Чтобы запасти Любви Безусловной на пожарный случай. Это помогает. Спасает от голода как консервы и сухари. Но проблема в том, что любовь нельзя засушить и доставать по черным дням. Перебиться. Ею надо делиться непрерывно. Вот тогда она греет и живет в тебе. Мои волонтеры которые на паттернинги приходят — вот кто светится. Они дают и дают людям, а силы у них все больше и больше. Вот такое наблюдение…..»

  «Паттернинги — это моя проза. Моя жизнь и труд над телом. Доман говорит, что это поможет ползать. Я ведь даже ползать как следует не могу. Вроде понимаю как, а не могу сама. Стихи писать легче, чем двигать ногой. Вот и делаем мы паттернинги. И развиваем тело. Это не трудно, но утомительно и однообразно. Приходите ко мне поделать паттернинги. Я жду всех в гости. Мама сварит кофе, а я открою вам свои стихи. У нас много друзей. Это очень красивые две Кати. Как принцессы обе. Одна как южная принцесса брюнетка. Другая – северная. И Ваня. Он добрый и искренний человек. Они нам с паттернингами помогают.Их тепло тоже меня лечит. В следующей статье я напишу про любовь. А здесь – паттернинги. Это такое упражнение, когда 3 человека двигают меня, как будто я ползу. Очень приятное и вначале даже было страшновато. Сейчас я привыкла и ощущения паттернинга стараюсь использовать на полу. Но пока сил маловато. Я люблю всю свою программу. Но стихи и паттернинги особо.»

Это некоторые мои стихи.

СКОЛЬКО РАЗ Я ЖИЛА?
Сколько весен ждала?

Сколько сыпалось снега в те зимы?
Нарисуйте мне карту,
Где я не была.
Покажите те земли,
где я не жила.
Поднесите мне воду,
что я не пила.
Не найдете таких и в помине.
Все я видела в этом миру.
Все любила и все горевала.
Не гуляла я в райском бору.
Все, что дорого, людям давала.
Не нашла я любови нигде.
Не увидела пламени чувства.
Снова здесь я в беде.
Я в прозрачной воде
Выпью жизни счастливой искусство… (16.12.2011г.)Что там прожито не важно.
Что потеряно – пустяк.
Что отплакано – не страшно.
Только как то все не так.
Не касается художник
Кистью грязного холста.
Жизни трепетный заложник
ждет он чистого листа.
Не играет на гитаре
Грустный пьяный музыкант.
На безлюдном тротуаре
Продает он свой талант.
Не торгует за копейку —
Даром отдает поэт
Те стихи что помаленьку
Накропал под лунный свет.
Не беда что осень мерзнет.
Не беда что маята.
Не бывает что художник
Не нашел себе листа.
Не случится что забудет
песню пьяный музыкант,
А поэт не дарит людям
Красоты своей талант.Захотелось ангелу 
Стать простым ребенком. 
Ни забот не горестей 
До поры не знать. 
Должен был родиться он 
И как все с пеленок 
Всех любить и светом 
Взрослых согревать. 
Но не получил он 
Дозволенья божьего 
На уход с высокого 
Неба в грешный мир. За свободомыслие 
Был он так наказан 
Был он послан людям 
Чтобы сделать жизнь 
Их больной и странной 
Трудной и тревожной 
Полной ожиданий 
И ночных молитв. 
Холода отчаянья 
Льда разочарования 
Счастья видеть малое 
И его ценить. 
Но в придачу ангелу
Дали позволение 
Стать простым ребенком 
И прожить как все. 
Надо только сделать 
Так чтоб люди поняли 
Что безмолвный ангел
В их живет семье. 
Надо чтобы люди 
Ангела услышали. 
Чтобы помогли ему 
Стать таким как все. 
И тогда их ангел
Бывший к Богу ближе 
Станет счастьем людям 
Дома на земле.  (2011 г.)
***Дышит небо золотом, ветер приносит грусть.
Не печалься солнышко, я уже не вернусь.
Осень приносит жизни новые краски и мысли.
Скоро зима нас спросит, все ли сброшены листья.
Ты не грусти, не бойся, нам расставаться время.
Дай мне уйти, мы просто недолго живущее племя.
Цвет нашей гибели ярок, тихо летим в бесконечность.
Наш мимолетный подарок тепло, уходящих в вечность
Листьев ковер разноцветный, корни твои укрывший,
Любви тепло даже в стужу долгой зимой сохранивший.
Ты скоро спать сладко станешь, нами от смерти отмоленное.
Ты никогда не узнаешь, что умирать не больно.
Ты будешь ждать снова солнца сладкой весной и с лучами,
Что твою крону согреют, ты попрощаешься с нами.
Дашь ты им новую силу. Тем, что придут нам на смену.
Это кружение гибели-жизни главная тайна вселенной.
Вечной гармонии нету в нашей душе суетливой.
Ищем мы счастия где то. Жизнь проживя торопливо.

 ***

Не прощайся со мной навсегда.
Я не знаю, что скрыто за Йорком.
Помаши лишь рукой, как года
Машут нам чередой
Полнолуний и зим,
Воскресений и весен упреком.
Не понять нам друг друга в разлуке.
Не прочувствовать радость любви.
Как пожать дорогие мне руки,
Если ты далеко,
Далеко от меня.
И не знаем, когда немоты западня
Нас укроет от мира, где звуки
Тонут в хаосе, тихо звеня,
О любви настоящей и скуке,
Что приходит за ней …Не прощайся со мной навсегда.
Просто дай мне уйти, оглянувшись.
Не смотри мне вслед так,
Не вини никого.
Просто дай мне уйти, избежать одного –
Повстречаться со скукой, проснувшись.
14 ноября 2011Покажите мне руки мастера, что летают над миром.
Проиграйте мне звуки, что петь вас заставят
И душу до края мечтами заполнят.
Научите писать те стихи, что никто до меня не писал.
Дайте краски и кисть,
Я вам нарисую любовь, и никто не увидит ее.
Только тот, кто когда-то любил или слышал,
Тот, кто живет, чтобы петь о любви, тот сумеет
Сам распознать на картине ее.
В линиях, пятнах и красочном хаосе цвета.
Там на картине кипит торжество
Ярких эмоций и радости тема,
Грусти безбрежной, тоски беспредельной лавина.
Там в мелодический ряд заплелись
мысли о счастье и краткости мира.
И водопадом, лавиной кипящей
Звуки снесут вас с привычной,
Однообразной пустыни «сегодня».
И попадете вы в мир беспредельный.
Там только звуки, и краски, и чувства
Ждут ваших слов, чтоб стихами родиться.
Кто же тот мастер, который руками,
Кистью и словом рождает дыханье
Жизни и чувства средь будней унылых?
Кто не теплом и не хлебом согреет
Тех, не познавших любви красоту?
Знай же, что ты сам великий художник.
Скульптор судьбы и любви композитор.
Внутрь себя посмотри и увидишь –
Нет никого, кто зажжет эту искру,
Кроме бессмертной души.
9 ноября 2011

Высоцкому.

Володя Володя, напой, если сможешь
Ты песню о счастье и жизни моей.
Володя Володя, ты словом тревожишь
И рифмами будишь, из плена предложишь
Сбежать хоть на время из мира людей.
Ты как там, поэт мой свободный и резкий?
Не скучно ль тебе там, в зиянии тьмы?
Не стал экономить ты жизни обрезки.
Во тьму ты ушел, не дождавшись зимы.
Не спрашивай, что здесь настало. Поверь мне
Такие же люди и улицы тут.
Буксуют в быту, копошатся в проблемах,
Меж делом жуют об устройстве вселенных.
Не слышат друг друга и помощи ждут.
Володя Володя, ты рвал себе крылья.
Ты каплю за каплею жизнь пропевал.
Так петь, чтобы резать по чувствам металлом,
Чтоб рана внутри, и не выдернуть жала,
Чтоб страсть как напалм выжгла все до начала.
Прожил, как пропел и струну оборвал.

Е-е Това е.

Много отдавна ние сме били ЕДНО. II

ТУК е важно да разберете, че всевъзможните екстрасензорни, магически практики могат да бъдат само, като вспомагателни инструменти, а не като основен път. Магията това е път на нисходящите потоци, която няма да ви приведе към пробуждане, а още повече ще ви затъне в тресавището на човешките страсти. Магията не усъвършенства човека, а усилва в нея това, което вече го има: например, ревност или страх, и още много такива, за които вие дори и няма да се досетите. Но може у вас тези качества ги няма? Да особено тези, които във момента Тук Сега четат тези редове. Не си мислете, че просто случайно сте попаднали ТУК. Тогава напред! Ние вече преминахме опитът на магиите във миналите високоорганизирани цивилизации, и за това бяхме наказани със въплъщения чрез каменния век, а във тънкия план със дълги скитания във ниските слоеве на астрала. Има мнение, че колкото е по-духовен човек, толкова са по-широки неговите възможности. Може да бъде и така, но-о се разширява неговото съзнание, а не сметката в неговата банка. И колкото е «насърчаван» човек, толкова по-малко са у него материалните желания, а значи, той не губи своята драгоценна енергия на тъпо потребление. Той е доволен от това, което у него го има. Съдбата на всеки отделя по равно толкова средства, колкото са нужни за въплъщението. Задачите у всички са различни, един се труди със пот на лицето, а на друг се сипи, както от рогът на изобилието. И ако някой е написал книжка, как да забогатеете, и на това каже аз ударих джакпота, то не значи, че тези, които четат тези съвети също ще живеят в шоколад. Със раждането ви у вас има бонус във вид на бъдещето призвание, което ще ви храни. Когато човек не вижда своя дар, то през целия живот ще се бори просто за своето съществуване, вегетирайки в сивотата на живота, или разлагайки се във разкош. Ако човек чувствува своя дар и върви зад него, то неговия живот ще бъде много по-мек и ще тече, без остри ъгли, без неприятни уроци така както и неговата лична сила ще резонира със задачите на въплъщението. Подаващата се част от хората живеят по принципа «трябва». За това те се тласкат един в друг ежедневно: «А какво ще направиш, — трябва!» Трябва децата на крака да изправиш, за живота някак си да заработиш. Болшинството вървят по живота под тези магически слова «трябва», а не под своето призвание. Страхувате се да вървите по пътя на истинските си желания, доверявайки се на общественото мнение. И вместо това, да следвате зовът на сърцето, вие, какво правите, ами постъпвате също, като всички — затъвате в дългове зад потребителското кошче на обикновен човек. Работейки заради пари вие губете не само здравето, но и ценно врем. Към края на живота си ставате уморени и разбити, неудовлетворени от себе си и оставате сами. Задавали ли сте си въпроса. Защо? Изпуснатото време за реализация на призванието вие имате необходимост да вземете от следващото въплъщение. Затова отново и отново ви преследва «денят на подхлъзване» в различни инкарнации, засега вие няма да изпълните това, което е предначертано от съдбата ви. А съдбата е вещ неумолима. Но-о много все още се опитват да я измамят, използувайки магията. Изкуството на афирмации отчитат образи и намеренията на човека, но не приемат във вниманието това, че човек само е лишен от фрагмента от космическия «АЗ»(Сфери) със малки диапазони на възможностите. Той напълно се намира в програмите на съдбата и да я измени може единствено нашия висш «АЗ». А до него да достигнат едните афирмации и ритуали е невъзможно. Може, разбира се да попаднете в илюзии, че вие общувате със своите висши ипостаси. , които изпълняват всички ваши желания. Но мога с увереност да кажа, че у него за вас има съвсем други планове. Не хващайте звезди от небето, хубаво, добре, разумно, безупречно използувайте тези ресурси, които са ви дадени във този самия живот. Това да умеете да преразпределяте средствата от важните житейски проблеми до второстепенните. Така също да се възползувате от тези вещи, които са ви необходими, а не да купувате модни марки за имидж. Понтоните само разрушават енергетиката, така както със тях се задръствате двойно, а понякога и тройно с повече средства. Както се казва «Когато си на Сянка не слагай шапка». Проблема не е в това, че ви липсва нещо , а в това, че вие не можете да се задоволите с това, което вече имате. Вие през цялото време все искате да примерите «чуждата шапка» на себе си. На глобалното ниво вашия неумерен апетит разрушава безценната енергетика на природата. В природата няма разточителство и ненужности всичко е на мясото си и към времето си. Даже и нейната красота не е заради наслаждение на вашите естетически погледи, а просто рационална необходимост. Ние всички така, както майката природа, сме длъжни да бъдем трезви и даже скъпернически да гледаме на необоснованите загуби на нашите енергии. И обичайния материален живот има ваш угоден ловен сайт, където вашите трофеи се явяват осъзнаване.  Ако вие се ловите за Силата, то и Силата ще се хване за вас. Ако вие обладавате крупни пари, то у вас ще има повече материални възможности, но-о също така винаги ще има и желаещи да ви ги отнемат. Значи, парите за мене ще бъдат, както сила, така и моя слабост. Ако аз съм надделян от повече количество енергия от рождение, отколкото мой другар, то чрезмерната самоувереност със времената ще ми даде тласък. Аз просто ще пропилея личната си сила на празно. А моя другар, осъзнавайки своята слабост, ще се научи да взема и преумножава енергията. Значи, в моите сили може да бъде заключена слабост, а у другаря в слабостта му да се крие силата. Така в идеите на демокрацията се скрива диктатура, а в диктатурата елементите на демокрацията. За това

Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдростта. 

Очистване През Февруари.

Очистете Духът, Умът и Тялото предлагам ви

Житната диета на Дънов, която започва през февруарското пълнолуние.

Наближава февруарското пълнолуние - през 2017 година то е на 11 февруари, а с него започва най-доброто време за пречистване на организма. Всеки е чувал от познати за житната диета на Дънов. Тя представлява десетдневен хранителен режим, който има за цел да пречисти духа, ума и тялото и да ни помогне да се чувстваме жизнени, енергични, да сме здрави и от нас да се леят само положителни емоции, както твърди българският духовен учител Дънов. Неговото учение предлага хранителен режим съобразен изцяло с традиционни български храни.

Петър Дънов казва за житото:
"Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа."

Кога да започнем?
Февруари е месецът за прочистване на тялото от токсините натрупаните от по-тежки зимни храни и това е времето да се подготвим и да посрещнем възобновяващата пролет. Всяка година житната диета се прави през месец февруари, веднага след пълнолуние (11 февруари 2017 година).

Продължителност:
Житната диета трае 10 дни и докато се спазва е необходимо да се консумира много вода. Дневният прием трябва да е литър, литър и половина топла, преварена вода.

Какво се консумира:
В рамките на десет дни, от вечерта се измиват 100 грама жито. Залива се с гореща вода, оставя се да престои в буркан или термус, като на сутринта може да се изпие житната вода с малко лимон и мед преди закуска. Водата се пие много бавно - „дъвче се”, защото това е много питателна течност. Тя е питателна и се приема като лечебно средство за успокоение на нервната система. Житото може да преварим за една минута, то трябва да е омекнало, дори леко разпукнато, но не преварено.
Дневният прием включва: 100 грама жито, 3 ябълки (за сърцето), 9 ореха (за мозъка) и 3 лъжици мед (за кръвта).
На втория или третия ден може да изживеете "лечебна криза", свързана с чувство на глад, главоболие, които са свързани с изкарването на токсините от организма. Негативните ефекти могат да се превъзмогнат с консумацията на една-две чаши преварена вода, мед и орехи. Ако не се чувствате добре, преустановете режима или съкратете периода.

Това е режимът през първите 9 дни, а на десетия се приготвя "ангелска супа". За нея са ви нужни 1/2 л. вода, 3 картофа, лук, праз, няколко стръка магданоз, малко черен пипер и сол. Това е храната за целия ден. Предстои захранване с плодове и зеленчуци.

Защо жито?
На житото се отрежда важно място сред еволюцията. Според учителя Петър Дънов с появата на житото, е започнала и еволюцията. Житото е богато на витамини В1, В2, Е, РР, натрий, калий, калций, магнезий, желязо, фосфор, както и на фибри и антиоксиданти. В този режим се използват цели зърна пълнозърнесто жито. Житното зрънце се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Бялото брашно и белият хляб не са препоръчителни, тъй като при меленето се премахват обвивката и зърното, в които са концентрирани голямата част от полезните характеристики. Смята се, че ако житото е подложено на термична обработка или е смляно, то губи част от жизнената си енергия, своята „прана”.

Чрез житния режим може да се пречистим физически и духовно след зимния сезон и да приемем по-пълноценно енергията на пролетта и няма да изпитате неудобството на пролетната умора. Тя е предизвикана от натрупаните токсини в тялото през есенно-зимния хранителен режим. Пречистването на тялото е част от много религии, включително и християнската и е част от дългия Великденски пост. Житният режим е идеален начин да се научим да се храним с Любов и Благодарност. Заредете се с позитивна енергия и калете Духа и Тялото си.

Внимание!
- Всяко пречистване на организма е добре дошло, но все пак трябва да имате предвид някои факти:
- През февруари имунната система на модерния човек е отслабена, а по това време има завишена опасност от грипни заболявания. Затова преди да започнете режима, уверете се, че сте здрави и укрепнали. Ако имате съмнения, консултирайте се със специалист.
- Пшеницата, която консумирате, може да бъде ГМО, затова използвайте само Био пшеница или сортове, които не са подлагани на генна модификация като лимец, динкел, спелта, емер и камут.
- Диетата не е подходяща за хора с цьолиакия (непоносимост към глутен).
- Водата, която се използва за този режим е от изключителна важност. Препоръчва се преварена вода и нека тя да бъде трапезна. Избягвайте да използвате вода от чешмата.
- Не прекалявайте с лимоните (максимум 1 на ден).
- Не заливайте меда с вряла вода - ще унищожите лечебните му свойства. Най-полезен е когато се консумира директно.
- При всички положения, консултирайте се със специалист, преди да започвате по-драстични хранителни режими.

Нека да се пречистим, както ни съветва Отец Абсолют. 

Напред.

Много отдавна ние сме били ЕДНО. I

Нашия домашен живот става практичен само тогава, когато започнем да осъзнаваме това. А не просто тъпо да живеем, а да наблюдаваме себе си, за своите реакции върху жизнените ситуации и да се стараем да уравновесим в себе си конфликтните енергии. А още по-добре е изобщо да не ги допускаме до себе си но-о това е майсторството на тези със по-висш опит. Емоциите това е лакмусовата книжка, на което е видно, със какво трябва да работим в тази, или в другата минута. А нашите желания ни показват там, където ще получаваме най-много важни уроци. Както тази планета има два полюса, така и човек има две противоположности два полукръга на главния мозък, женско и мъжко начало. Човешкия организъм съдържа хормони, присъщи както на своя, така и на противоположния пол. А това иска да подскаже, че много отдавна ние сме били ЕДНО, както нашия майка/баща създателя. Тази проста Истина говори за това, чет нашия живот е противоречив и нестабилен. Когато ние искаме да уравновесим в себе си дуалността, винаги ще бъдем «убодени» от самите себе си и от всички светове. Това се касае за всеки от обичайния бит до философията и духовността. Нашата природа е силно умозаключение. Ние сме запрограмирани за борба със махалото на живота, неосъзнато опитвайки се да го уравновесим. Но-о, сражавайки се със умът на своята природа, ние силно разгаряме битката на всичко хубаво със всичко лошо. Вътрешната борба винаги се проявява от вън във вид на разочарования, раздразнения, злоба, винаги преминавайки във открита война. Затова, на какво основание ние очакваме от тази цивилизация хармония и процъфтяване? Какви са в нас аргументите в полза на мирът във целия свят? Очаквайки щастливо бъдеще вие се надявате, че светът ще стане по добър, вярвайки на всякакви политически и религиозни утопии. Вие чакате разбиране от близките, приятелите, държавата, бога, от извънземни, накрая, даже не се замисляте, а дали вие разбираме себе си? Ние точно знаем, какво искаме? Може вие в сърцата си да жадувате за мир във всички светове, а емоционално водите война със съседите за парково место. Не е важно, че тази битка произхожда наяве със прилагане на подръчни средства или във вашето въображение. Вашето съзнание постоянно скача, като отвързана маймуна между разните полюси. Сутринта се събуждате едни, а лягате да спите съвсем други. Защо? Човек във всекидневното си съзнание даже не се замисля, къде е фиксирано неговото внимание. Намирайки се във общия поток от информации, човешкото съзнание блуждае в огромните потоци от образи. Неговото внимание е разсредоточено на различни външни обекти, но никога не на съзнанието на тялото. Съзнанието на тялото е това, когато вниманието е фиксирано на Сега, едновременно отхвърляйки противоположностите. Например, знаейки, че у всички хора без изключение има както положителни, така и отрицателни качества, вие мените нуждите, както към себе си, така и към другите. Това постижение може да се назове осъзнаване.  Обичайно произлиза на обратно. Човек вижда само това, което иска да види. Това съзнание се фиксира или на позитив, или на негатив. На основата на една полярност прави грешни изводи, вследствие което и неадекватни постъпки. След това, чрез някакво време, човек може да осъзнае своята грешка, но-о времето вече е изпуснато и е изгубена част от жизнената сила. Нашия живот е механистичен. Вие постоянно правите едни и същи грешки, ходите по едни и същи пътеки на живота, Защо? боейки се да се присъедините, вървите по правилния маршрут, Защо?. Нашата разлика се заключава в това, в какво място се намирате, и какво в този момент преживявате. Вече кой е излязъл на слънчевата полянка, а кой още броди, пробива препятствията и храстите. Този, който е на слънчевата полянка, когато също така се е провирал и бродил, пробивал препятствията и храстите и е изпитвал примерно тези същите чувства, както и следващия го пътник. Разбирате ли сега същността на нашата машина на дуалността и разделението, на нас ни е леко да балансираме на границите на противоположностите. Виждайки зад нашите решения не само положителните, но и отрицателните страни. Например, парите ни дават материални ресурси тази енергия, която може да усили или разруши енергетиката на човека. Неизмерната разточителност във всичко живо без средства изтощава вашата Воля. Ако ние не умеем да водим личната икономика в бита, то какво да говорим за духовните практики, където умението правилно да се разпределят потоците явявайки се основите. Парите винаги няма да ви стигат, и колкото са повече, толкова повече расте апетитът. Осъзнатост е това, когато човек стане «ловец» на своята енергия. Той вече разбира, къде и в какви ситуации губи своята драгоценна енергия, и по нататък се старае да прекрати тази утечка.  От друга страна, стремежът към материалното седи в нашите гени, затова е безполезно да се бяга от цивилизации и да се опитваме сами да се храним с надеждата, че това ще ви приближи до бога. Така не трябва да се прикрива «духовното» практиките на материализациите. Мислейки, че Творецът ще ви се отблагодари за вашата пламенност. В общ план, четете мъдри книжки, посещавате семинари, пускате на всички мислено «Любов» и «голям покрив» благодарят ви за това разни прислужници. Вие банално искате да удовлетворите своите потребности, скривалище за духовността. Затова обичайния постоянен жител е много по-интегриран отколкото любителите на «вълшебства». Той не се пъха в скривалището на своите желания под покрива на божества, а най честно ги употребява както може.

Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдрастта.

Очистване

Начало и има начало!
Не може – без очистване!
И не, че в друг попаднало,
А вътрешно съчетание!

Съчетание ограничаване цели – условия!
Съчетание ограничаване на вътрешните настройки!
Съчетание ограничаване след словата,
Без секунда престой!

Излишъкът, направо в страни!
Главното – целеполагане,
Хората разпределени поравно,
Единствено желание!

Желание да творите и честно!
Да творите за общото благо!
Знанията носете повсеместно,
В това има и смелост!

Очистването касае всеки,
От първия  до последния,
Днес Духът е важен,
Важен е преди всичко!

В хората Съзнанието е в хаос!
Не знаят, как да бъде?
Необходимо е образование,
За да решат, как да живеят!

Не да живеят, а да бъдат в творчество!
Друго не се приема!
На Мене ми е нужно Сътворчество,
Активността АЗ приемам!

За Мене вие – прозрачни!
Видно хубаво объркване!
Вашите проекти са призрачни,
Не достойни творения!

Бият се «в лед» напразно!
Без Бога нищо няма да се получи!
И това даже е много опасно,
За това може да се случи край!

Мислете единствено за бъдещето!
За бъдеще без Материя!
Духът – създава градивното,
Това – Главния критерии!

Проверявайте себе си и всички!
Кой е заедно и на разстояние!
Човек също – смутен,
Ако крещи за въстание!

Не бързайте, защото времето!
Хубаво е да забързате себе си!
На вас много е отмерено,
За да създадете Любов!

Любов за всички и всеки!
Даже и за не много приятните!
Помнете, че той е важен,
Вземете го в обятия!

Великите чакат промяна!
Те вече са съвсем близко!
Важното е вътрешното изменение,
За да не паднете ниско!

Очистване, отново очистване!
Предвестник на Духът постижения!
Не изисква възстановяване ,
Духът – Велико достижение!

Амин.
Отец Абсолют.

25.01.17

Съединявайте се

Живота в Материята не е сладък!
Всеки етап – искания!
Но, повярвайте, съвсем не е гаден,
Ако разбирате сценария!

Настъпва мигът на Историята,
Който ще обхване Планетата!
17-и по категория,
Година, която не е важна!

Шейкове страни, по-точно, на световете!
И това не е земетресение!
Съзнанието търси ориентири,
За собственото спасение!

Човек още не разбира,
Но Съзнанието точно знае!
Светът днес се мени,
Новото повдига Знаме!

Знамето на Новите идеологии!
Равенството разперва криле!
В главите изчистени,
Миналото порасна в истинска история!

Не разбират владетели!
Не разбира самата тълпа!
Нова и удивителна,
Нае Любовна вълна!

Хората не разбират,
Какво сега се случва!
Къде Любовта се повдига,
Къде враждата изгрява!

Светът се разделя на части!
Ръбът стана ясен!
Виден е черният костюм,
Видна е и Бялата марка!

АЗ говорих, какво ще бъде,
Разделение на «до» и «после»,
Сега никой няма да забрави,
Че във избора то стои възел!

Избор, разбира се заедно!
Но, никой не разбира какъв?
Вие сте единен отряд,
Длъжни сте да покажете своя!

Исторически Избор:
«ЕДИНЕНИЕ И РАВЕНСТВО»!
На светът да покажете пътя,
Единствения и правилен!

Ето сега е нужно ЕДИНЕНИЕ!
И не групи, а всички едновременно!
Покажете всички поведение!
Докажете, че вие – Месия!

Сега Лозунг и действие!
Хубаво забравено минало
Идеологическо въздействие,
На Съзнанието е възможно!

Нужно е да се каже не сте срамежливи!
Всички ще разберат, кой ще е първи!
ХОРА В ЛЮБОТА СЕ СЪЕДИНЯВАЙТЕ!
Това е пътека една и вярна!

Амин.
Отец Абсолют.

25.01.17

Човечество

Аз вече говорих разбрано,
Че всичко е в ръцете на Бога!
За хората отново е непонятно,
Те пристигнаха на Прага!

Не е важно, Президент ли си или не!
Всичко е равно – вие всички сте хора!
Аз на всеки ще дам отговор,
За живота и публичността!

На него му е сложно, в отговорите!
Да решава хорските  съдби!
Няма Права над това,
Само Бог знае как да бъде!

Наивно представление!
Че, за всеки всичко може!
Няма на Небесата уравнения,
Живота да се опише е възможно!

Всичко е в отговор пред Създателя!
Всичко, и без изключение!
И Президентът, и обикновения човечец,
Длъжността няма  значение!

Не се харесва на Президентът, времето!
Всичко е неправилно!
Но, това е вътрешно безвремие,
В Света – Нови правила!

Няма вече стари правила!
Пристига Нова мерност!
Тя суматоха добави,
Необичайна размерност!

И избора вече не е такъв!
Нещо прекъсна навиците!
От застоя Духът го няма никакъв,
Технологии или еталонни ключове!

Хората съвсем са объркани!
Религиите настъпват! 

Хората считат загуба,
Любовта вече отстъпва!

Спасението вече е на Север!
В дебрите на глухия Урал!
Пасионарността празнува феновете,
Контурът обозначава Кей!

Хаосът вече  започва!
Повтарям, в Съзнанията!
Рус – Месия се обозначава,
В Духът, а не в събрания!

Новия сценарий е предложен!
Човечеството скоро ще разбере!
Рус – ръкоположена,
Мирът на Планетата носи!

Играят, по-старому, във избора!
Европа и отново, Америка!
За Създателя главния избор,
В полза на Духовната козметика!

Сега суетата е напразна!
Миналото няма да се върне!
Избора сега е опасен,
Път за никъде!

Мнозинството не слуша Бога!
Въпреки гледайки на Рус!
Рус – за хората е помощ!
Аз се доверявам и не се страхувам!

Аз съм уверен, че утре,
Рус ще каже тежко слово!
Руснаците служат на Истината!
На Човечеството ще открият Новото!

Новото в Душата изчисление!
Ще открият Каноните на Бога!
Други ще станат мислите,
За цивилизациите и резултатите!

Амин.
Отец Абсолют.

22.01.17