Менталните ни тела I

В цялото проявление ТУК с всички негови аспекти са запис, върху който се възпроизвежда глас. Този глас е човешката мисъл.В света няма място, било то пустиня, гора, планина, къща, село или голям град, където някакъв глас, който веднъж е бил въплътен, да не съществува и до днес. Несъмнено, всеки такъв глас има свой предел, един глас може да продължи хиляди години, друг няколко месеца, трети броени дни, а четвърти няколко часа или мига, тъй като всичко създадено, преднамерено или непреднамерено, притежава живот то се ражда и умира, има начало и край. с космическата симфония на Любовта, Хармонията и Красотата, пробуждаща сърцето на търсещия пътя на Истината. А красотата на мелодичната музика винаги настройва човека към мистичното разбиране на Любовта, а пък тя разкрива магическата сила и мистика на звуците за чуващия. Тази мистерия поднася пък на Тялото, Сърцето и Душата целителна сила, особено тогава, когато настройвайки се към абстрактните идеи, човек достига медитативните сфери, където фините вибрации на невидимия свят и недоловимия звук стават духовно вдъхновение, познато на мъдреците от всички времена като неизказано Слово. Ако дадено място винаги е било пусто, не изцапано то още повече ни възвисява, защото притежава своя естествена атмосфера, автентичност, а това възвисява повече от всичко. защото сред природата човек става съвсем друга личност той се слива със нея. Колкото по-дълго човек пребивава сред природата, толкова повече всички изкуствени наслоения от дуалността отпадат и той става едно с нея. И всичко Добро и Красиво, което живее в Душата му, излиза на повърхността и тогава превръща живота му в Мечта, Романтика, Поема. Неговата мисъл човешката мисъл започва да пее чрез природата. той говори на тези, чиито уши са отворени и тези, които чуват, слушащите. Мисълта на духовно извисения човек притежава по-голяма сила, отколкото нейното съдържание, защото Човекът е животът на тази мисъл, докато мисълта е превозно средство за този живот.        Мислите на хората, дошли по-късно, не продължават основната мисъл те се прибавят към нея. Основният глас е като Дихание и всички други гласове се прибавят, за да създадат форма около него. Диханието остава живо. Формата може да възниква и да се разпада, но Диханието остава наситено с живот. Всяко място, където човек дори и за миг приседне и помисли на някаква тема, това място попива мисълта му то записва всичко казано, така, че човек не може повече да скрива своите мисли и чувства те са записани дори върху стола, на който е седял. И много чувствителни хора, сядайки на това място започват да ги усещат. Получават се противоположни ефекти. Когато човек седне на определено място, в момента, в който го прави, в него може да възникне съвършено несвойствена за него мисъл или необяснимо чувство, защото това чувство е вибрирало на това място. И така това мястото може да задържа вибрацията на мислите значително повече време, отколкото трае животът на този, който ги е създал, така и човек оставя отпечатък върху всяко място, на което седи, живее, мисли и чувства, радва се и страда, и така се удължава несравнимо повече времето на живота на този, който е мислил или чувствал. че святото място не е просто място то е живо същество. Водата не е само вода тя е и мисъл, най-живата мисъл, мисъл на силата, притежаваща живот. Често човек усеща на дадено място силно вдъхновение, а на друго остра депресия, на едно място смущение, а на друго скука със един човек му е хубаво със останалите не и не намира нищо интересно и привлекателно. Човек може да помисли, че е така заради времето, но причината е много по-дълбока. Съществуват места и хора, които са много красиви, с прекрасен климат, и маниери но там човек не чувства вдъхновение. Само за човека огънят, водата, земята, въздухът и ефирът са неживи пред Бога те са живи същества, които действат по неговата воля. те говорят и информацията стига до човешката Душа или Ум, в съответствие с неговото развитие. Изучавайки езика, на който говорят предметите ние откриваме, че освен цветовете и формите, които притежава предметът, в него съществува нещо, което ни говори, нещо присъщо на самия предмет или принадлежащо на човека, който го е проявил, направил и на този, които го използва . Това неуловимо нещо се намира в предмета. Има случаи, когато някой донася някакъв предмет в дома ви и в същия момент другите предмети в къщата започват да се чупят. Дотогава, докато този предмет се намира във вашия дом, наоколо цари някакъв безпорядък. Той може да внесе дисхармония в дома, може да донесе болест или неуспех. Затова хората, знаещи, а това са Интуитивните хора, с фина чувствителност, могат съзнателно да усещат вибрациите на старите камъни, сякаш разговарят с тя. Същото е, ако някой даде на друг храна, питие, плод или цвете той предава заедно с тях и своята мисъл и чувство. ако човек може наистина да види какво е влиянието на мислите и чувствата му, как предметите са техен проводник и ги предават на другите, как самият живот се предава посредством предмета значи тогава наистина е стигнал далеч в духовното си развитие. Когато хората са духовно свързани помежду си, всеки носи и вибрацията на другия и тя се долавя в неговите мисли, реч и действия. Човек, колкото и щастлив да е, ще поеме мелодичната тема на тъгата, ако е емоционално свързан с някой, който е нещастен. Дори обикновен човек, свързан с някой благороден и достоен, въпреки своите недостатъци носи и нещо от него една особена тема, отчетливо звучаща за слушащите сърца. На всеки е нужно време за промяна трансформация на всички влияния, получени от другите. Когато човек прави нещо, той не само внася в него своя магнетизъм, но и гласът на душата му се въплъщава в това, което прави. Главното е мисълта, вложено в това в него. Мисълта, въплътена във вещите, носи жизнена сила, или по-точно казано вибрационна сила. В концепциите на мистиците се счита, че вибрациите имат три аспекта: чуване, виждане и осезаемост. Вибрациите, вместени в предмета, никога не са видими и не се чуват. Те са само осезаеми. Осезаеми за интуитивната способност на човека. 

Бъдете Винаги В Любовта, Светлината И Мъдростта.