Единния път за всеки. III

То ако вие нещо знаете, помните и усещате, осезавате себе си, то това е ваше усещане и осъзнаването ви дава възможност да бъдете цялостни вече в този момент, а значи, вие можете да бъдете цялостни и да имате връзка със всички свои моменти. А това значи, че у вас има достъп към всеки момент от своя път. Колко вие сте изминали не е важно. Важното е, доколко вие сте цялостни в текущия момент, защото колкото повече вие сте цялостни, толкова повече вашия обем обхваща и толкова повече можете да вместите или да създадете своята пълнота оприличавайки повече себе си, повече високи свои форми и състояния. Оттук дадената точка, можете да видите, осетите и осъзнаете тези дълбини основи, които са се оказали непостижими, непостигаеми, недосегаеми. Оказва се, че това се ражда и започва да фунтанира точно Тук от вас, благодарение на това, че вашата наблюдателност е голяма, и степента на приемане не само, че е дълбока, така че вие сте способни да извлечете от всеки своите жизнени подсказки и правилните хологрфични алгоритми. Да Разрушите цялостния план на картата това се явяват правилата на играта за тези, които после би било интересно да играят. Всичко тава,което увлича, даже ако това са каквито и да са процеси(на когото му се нравят да майстори, на когото и да било да рискова и т.н.), даже ако вие не сте достигнали(и няма да достигнете) в тях каквито и да били височайши върхове, от точката на зрението на приемането на стереотипите, форматите и акцентите на съобществото, но това, че вас ви е увлякло, да съдържате в себе си правилните части на вашите цялостни структурни карти. Това, което вас ви плаши, създава страх, че това е безполезно, ненужно, че това са глупости, че у вас няма да се получи и че това е безсмислено и това се опитва да закрие от вас вашите части на алгоритмите. Представете си, че когато вие сте се събирали Тук в образите на огромното-огромното същество, вие сте видели всичката цялостност на своята карта, както на длан. На вас ви е била нужна такава степен на натуралността, когато вие всичко сте забравили, когато във вас ще има яркост и пълнота със цветовете на цялостните картини. Вие сте създали много подсказки за себе си, знаейки, че всичко ще забравите. Това много страшно ви тревожи, безпокои, защото това е настояща игра, това е весело и примамливо, привлекателно. Ако можете да погледнете от горе ще узнаете, какво да направите, как ще ви бъде по-леко, как ще бъде по-просто и ще бъде по-малко неприятно. Само желанието встъпва в противоречие с вашите Истински желания, защо вие сте Тук, с желанията, като  голямо същество, голямата и висша природа ще осети, пропусне през себе си цялата яркост на събитията. Ако вие в един момент се научите да се отключвате от любимите чувства, състояния и емоции и бъдете безчувствени, то да играете в такава игра, в по-малка мярка, ще е скучно, защото когато такова същество живее така, води жалко съществуване изсилва се, засилва се, нищо в неговия живот не произтича, и даже , ако той прави някакви вещи, в тях няма никаква яркост и възприятие. Настъпва един момент, когато яркостта на възприятията се заключава в самото възприятие. Яркостта на възприятието винаги произхожда от дълбините на приемането. Приемането се ражда от търпението, защото до момента на тоталното приемане съществува търпение по отношение към другото същество или към което и да е събитие във вашия живот, ситуации. Вие отначало я търпите, а когато търпите, вие внасяте там своята енергия вие така се съединявате със нея, приемате я в своя живот, съединявате се, ставате неразделни и неразлъчни търпение, търпение, търпение. На вас ще ви е тежко, сложно, но вие все пак търпите. Така често става и с вашите близки хора. Погледнете на друго семейство, което няма, като вас отношения. Такива са те удивителни хора, но когато вие слушате техните разкази, то, се оказва, че те се намират в адски мъки, искат отвън да изглежда всичко прилично или даже респектабилно. Вътрешните атрибути, наличието които, се оказва, е могло да обезпечи щастието, така както има възможност и свободното омесване, достигате на каквото и да било и т.н., но-о човек буквално умира, защото вътре във него отсъства приемането, но в него се трупа търпение, защото той не бяга от тези ситуации, той пребивава в тях. Човек минава, преминава стадиите на търпения. Отначало той търпи дълго-дълго, докато премине в приемане. Той никога няма да премине в приемане на този стадии, когато желае да се избави от всичко това, то има, в него търпение, но той търпи и преживява, когато вече всичко свърши, когато той се избави от това. До този момент, Когато той тихо-тихо чака, всичко това да свърши, това никога не свършва. Когато в човека нещо се е разгърнало в голяма степен сърдечността и милосърдието, и когато той е приел това тотално или е разрешил на това да бъде заедно с себе си, в себе си както нещо имащо към него отношение, както част от себе си, и се е смирил дълбоко, че той е такъв неуспешен, не толкова умен, както всички останали, не така ярък и красив, той се оказва подобен на разрушена къща. Тази разрушена къща със неимоверни усилия се старае да покаже, че не е, той не е той, и до тогава, до когато така ще бъде поддържано, храни, това, с което той се храни и най накрая то ще го излапа. То няма да му даде никакъв голям ръст, ще си остане малък. Но-о когато човек признае да, аз съм такъв и се постарае да живее вече извън това или с него, даже и ако му бъде болно (по-скоро винаги ще му, бъ́де болно) и, възможно, много трудно на нивото на загуба на самия себе си чрез това настъпва качествено заключване на веригата, и по веригата започва да тече ток енергия, която вече е направлявана в самия човек. Тук върви акцент на приемане.

Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдростта.