Последователи

сряда, 18 ноември 2015 г.

Менталните ни тела II


Но-о това не означава, че този, който е загубил интуитивната си способност, не ги усеща, той също ги усеща, но това става несъзнателно. Накратко, съществува мисъл, въплътена във всички предмети, създадени от индивидуалистично или колективно и тази мисъл води до съответни резултати. всичко, което поднасяме на друг с любов, поражда у него усещане за хармония и щастие. Когато човек пише писмо често влага в него това, което думите не могат да изразят едно невидимо чувство, което достига до сърцето на получателя. Дори в една дума да е вложена Любов, тази дума ще окаже по-голям ефект, от хиляди други. Писмото ще започне да говори на човека. То е много повече от думи, изписани върху хартия. То говори за личността на пишещия, за настроението му, за духовното му развитие, за неговата радост и печал писмото винаги предава повече, отколкото е написано в него.Спомнете си великите души, които са идвали на земята в различни времена условията са били против тях, на всяка крачка са срещали трудности при изпълнение на мисията си, но въпреки всичко са създали и оставили своя жив глас. И този глас продължава да звучи дълго след тяхното тръгване от света и да се разпространява и разширява с времето по цялата Вселена, изпълнявайки това, което някога са желали. Възможно е да са необходими столетия, за да може тяхната мисъл да се реализира, но-о тя е нещо безценно, което стои отвъд човешкото разбиране. Както когато сме наранени раната боли известно време, но това усещане може да бъде и полезно. То ни кара да усещаме, че сме живи. Можем да го наречем болка, но това е полезна болка, болката от раната, която е събудена. А само събудената рана може да зарасне. човекът, който живее в света на музиката, има способността да вижда и цени всеки звук. За да бъде докоснато видението, въплътено в музиката, човекът трябва да живее в нея и да наблюдава нейния свят много внимателно. С други думи, не е достатъчно човек да бъде музикален и да запълни своето Сърце и Душа с музика, той трябва да развие интуицията и способността да вижда с голяма проницателност.Прекрасно е да се осъзнае, че изкуството във всички свои аспекти е нещо живо, говорещо за добро и зло. Осъзнаването на всичко това ни учи, че всяка наша мисъл и чувство несъзнателно се възпроизвеждат във всичко, до което се докоснем, в мястото, в камъка, в дървото, в креслото, във всички вещи, които изработваме. В изкуството нещата са стократно увеличени. Чрез изкуството художникът усъвършенства музиката на своята душа, на своя ум. За него творчеството не е автоматичен процес, а осъзнато действие, което поражда много дълбок ефект. Бог е всемогъщ, всепроникващ и единствено съществуващ. Това ни навежда на мисълта, че Абсолютът е живо Същество, че няма смърт, че всяко нещо, всяко същество, всяка частица носи и своята продължителност, а животът винаги продължава. Край или смърт това е просто една промяна. Всяка мисъл, веднъж появила се в ума, всяко чувство, някога промъкнало се в сърцето, всяка произнесена дума, която, никога повече не сме споменали, всяко действие, веднъж извършено и забравено, щом един път се е осъществило продължава да живее. То е подобно на пътник, който пътьом пръска с дланите си семена, които падат в земята. Когато растенията получат подходящите условия, покълнат, поникнат и пораснат, той не би могъл да ги види той просто е хвърлил семена и е продължил пътя си. Земята ги приема, водата ги полива, а слънцето и въздухът им помагат да растат. Животът е убежище за всичко мисъл или дума, действие или чувство. Щом нещо се роди, самият живот се грижи то да расте и да дава плодове. Често на човека му е трудно да проумее това. Той мисли, че веднъж казаното от него изчезва, сътвореното завършва, а чувството отминава. Всъщност всичко претърпява трансформация, която ви е трудно да осъзнаете. Ние виждаме нещо, после отминаваме и мислим, че и то си е отишло. Но то все още е там. Остава и продължава да върви по своя път, защото живее, защото всичко е проява на живота. А животът продължава и тъй като всичко е живот, смърт не съществува. Несъмнено, раждането и смъртта са начало и край, поточно двете посоки на движение на Вселената. Именно някакъв вид автоматична дейност създава у нас представата, че нещо започва, а друго завършва. Когато хвърленото в морето камъче заставя водата да се движи, човек рядко се замисля до каква степен тази вибрация въздейства върху морето. Всичко, което той може да види, са неголемите вълни и кръгове, които камъчето предизвиква. Човек вижда само тях, защото са пред очите му. Но вибрацията, която камъкът създава в морето, се разпростира много по-далече, отколкото човек може да си представи. Това, което ние наричаме пространство, е един значително по-фин свят. Ако го наричаме море, това море е с най-фината плътност. Тя е всичко онова, което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си. Нима осъзнаването на всичко това не ни заставя да бъдем отговорни за всяко извършено от нас движение, за всяка появила се мисъл, за всяко чувство, идващо от ума или от сърцето? Нито един миг от нашия живот не би преминал напразно, ако знаем как да използваме нашето действие, как да насочим своята мисъл, как да я облечем в думи и да я продължим в движения, как да я почувстваме, така че тя да може да прояви, създаде своя собствена атмосфера. Затова нека да бъдем предвидливи и добросъвестни и да поемаме отговорност за всяко свое действие, мисъл, дума. Но не винаги човек проумява това не осъзнавайки себе си, той не осъзнава и тайната на живота. И се движи подобно на вървящ през града пияница. Не знаейки дали с това, което върши, добро ли прави или причинява вреда. Как може мисълта да живее? По какъв начин живее? Има ли тя Тяло, Ум, Дихание? Да. Първото нещо, което сме длъжни да знаем, е че тя носи Дихание, идващо направо от източника, търси тяло и помествайки се в него, може да функционира. Мисълта е подобна на тялото, нейният Дух идва от източника като лъч, идващ от слънцето. Духът придава на Мисълта същност тя живее подобно на живо същество. Тези невидими същества се наричат „елементал“. Те са живи и имат определена задача, към изпълнението на която се стремят. Човек ги ражда и зад тях стои цел, която ги направлява.

Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдростта.


Няма коментари:

Публикуване на коментар