Тъй
като материалиста не вижда по-далече от носът си, той търси тайната на живота в
своето тяло и във физическия свят. В действителност,
мозъкът е само инструмент за това да бъдат направени мислите по-ясни мисълта е по-голяма,
по-широка, по-дълбока и по-висша, отколкото мозъка. Изображенията на мислите се
създават чрез впечатленията натрупани в Ума. Ако Умът не е богат на
впечатления, Мисълта няма да бъде ясна. Умът е хранилище на
всички форми, видени някога от човека.Формата на Мисълта, намираща се в Ума, се отразява върху мозъка. Посредством
собствения интелект на човека Мисълта се развива и става по-ясна и осезаема за
вътрешното чувство. Под вътрешни чувства се разбира най-скритата и дълбока част
на петте осезания. Въпреки че външно именно пет органа са ни дали идеята за
петте осезания, в действителност съществува само едно чувство. Чрез пет външни
органи ние изпитваме пет различни осезания и това ни дава идеята за пет чувства. Съществуват склонни към видения хора,
които виждат различни мисли, фантазии, чувства и техни въображаеми форми в
цветове. Несъмнено, това е по-скоро символично, отколкото реално. Цветът на
мислите съответства на състоянието на Ума. Той е белег за елемента, към който
принадлежи Мисълта огън, вода, земя, въздух и ефир. Ако зад дадена мисъл стои
огънят, той създава около нея подходящ цвят, подобен на атмосфера, която го
обкръжава. И тогава склонните към видения хора възприемат мисъл-формата във вид
на цвят, който й придава определена окраска. Мисълта, насочена към земното, се
състои от елемента земя. Мисълта за Любов и привързаност представя елемента
вода. Мисълта за метежност, разрушения, вреда и болка представя огъня. Мисълта
за ентусиазъм, храброст, надежда, стремеж представя въздуха. Мисълта за отдих,
уединение, тишина и покой представя ефира. Такива са основните характеристики
на мислите, свързани с петте елемента.Формата на мислите оказва въздействие върху начина на изразяване на
човека. Мисълта притежава определен език и говори на този, който може да
разбере. Съществува една тайна, отваряща врата в мисълта-език това са
вибрациите и направлението, което те приемат. Мисълта въздейства на човека и се
проявява в неговата същност. Има определен закон, управляващ мисълта и този закон
е законът на направлението, насочена ли е силата надясно или наляво, нагоре или
надолу. Именно това направление на вибрациите на мислите поражда дадено
изображение и виждащият може да го види толкова ясно, сякаш е или буква.
Несъмнено е, че за виждащия не е задължително да чете мислите на човека по
неговата външност, защото не може да бъде виждащ, ако не е отворен за
отраженията, така че всяка мисъл да се отразява в него. Това прави нещата
по-ясни. Не е нужно човек да открива изображението на мисълта по видимата
форма, за да я познае самата атмосфера, която мисълта създава е достатъчна.
Самата мисъл възкликва „Аз съм това“, защото тя притежава език, притежава глас,
носи Дихание и Живот. Паметта пък е ментална способност и е част от менталното тяло, както при компютрите но е
много по съвършенна, записваща машина, която подобно на Ума записва всичко,
което попадне в нея чрез петте основни чувства. Това, което човек вижда, чува,
мирише, докосва, вкусва, се записва в паметта. Форма, картина или изображение,
видени веднъж, остават в паметта за цял живот, ако са били добре записани. В
светския живот човек чува безброй думи в продължение на един ден и въпреки това
някои думи, записани чрез паметта, остават за цял живот толкова живи, колкото и
в момента на изричането. Така е и с музиката, ако човек веднъж е чул прекрасна музика
и тя се е записала в неговия ум, остава там завинаги. А паметта е такава жива
машина, че вие можете да възпроизведете записа по всяко време. Веднъж усетена,
хубавата миризма се запомня, чувството за вкус остава, чувството за
съприкосновение се задържа чрез паметта. Умът е съвършено различен от тялото
той е нещо отделно, независимо от него. Умът зависи от тялото във възприятията
на външните преживявания, които получава чрез чувствата, но е независим от него
при задържането на съкровищата, които е събрал и съхранил от външния свят. Ако
човек се издигне над обектното битие, той ще види своята памет неповредена.
Просто паметта не може да функционира в мозък, който не е в ред, но и в
периода, когато човек е загубил своята памет, впечатленията пак се записват и
по-късно се връщат. Добрата памет е благодат, знак за духовност, защото
показва, че Светлината на интелекта е ясна и осветява всяка частица на мозъка.
Добрата памет е белег на великите души. Паметта е и съкровище, в което се
съхранява знанието на човека. Паметта не е само записваща машина тя е плодородна почва и
всичко, което е поставено в нея е постоянно съзидаващо и развиващо се. Но-о ние
трябва да се учим и как да изтриваме от записа живата памет за нещо от миналото
това е работа, която изпълняваме с помощта на концентрация и медитация. То не е
нещо просто, а най-сложното и най-значителното от съществуващите неща. Какво
става ако веднъж ви кажат нещо и вие повярвате в него, а на следващия ден вече
се съмнявате и не вярвате? Именно по пътя на медитацията ние достигаме до
определено ниво. Можем да изтрием от паметта това, което искаме и по такъв
начин сме способни да създадем сами своя рай. Целият секрет на езотеризма е в
контролирането на ума и работата с него, Как може човек да се освободи от
нежелани мисли? Трябва ли те да се разрушат от този, който ги е създал? Да,
именно създателят на мислите е длъжен да ги разруши, но това не е по силите на
всеки. Само този, който е достигнал висше майсторство, който може да създава
това, както иска, може и да го разрушава. Когато станете способни да създавате
върху платното на сърцето си всичко, което пожелаете и да изтриете всичко,
което пожелаете, тогава достигате висшето майсторство, за което постоянно
жадува вашата Душа и осъществявате тази мисъл, за която сте на Земята. Тогава,
ставате господари на съдбата си.
Бъдете Винаги В Любовта, Светлината, Истината И Мъдростта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар